Госпожа Снид идваше в понеделник и в четвъртък. Тя идваше точно в девет, докато Елфрида и Оскар още пиеха последното от сутрешните си кафета. Тя оповестяваше пристигането си със затръшване на задната врата, откъдето влизаше. След това се спираше в миялното помещение, където сваляше анорака си, кърпата за глава и ботушите си, и закачаше дрехите си на закачалката. Винаги носеше найлонова торба за пазар с флорални мотиви, в която натъпкваше работните си дрехи, престилка и модерни маратонки Оскар и Елфрида чакаха. След това вратата се отваряше широко и - бум! - тя се появяваше.
– Добро утро на всички.
Влизане, на което всяка актриса можеше да завиди, според Оскар.
– Добро утро, госпожо Снид.
–Вярвайте, навън е ужасен студ - и тя си потъркваше ръцете една в друга, за да задейства кръвообращението си. След това ритваше вратата зад себе си, за да я затвори. - Вятърът те пронизва като нож.
Елфрида постави чашата с кафето на масата.
– Елате да изпиете чаша чай.
–Нямам нищо против, преди да започна. Водата в чайника е гореща, нали? - Тя забеляза новия тостер. - О, само погледнете какво има тук! Цветът е супер. Май сте били на пазар, а? Време беше, онова старо нещо си беше убиец. Какво го направихте? В коша, надявам се?
Тя вдигаше шум около себе си, докато си намери чаша, пакетче чай и кутията с мляко. След като си направи чая, притегли стола наблизо и седна при тях.
– Какво се чува за майор Биликлиф?
Двамата я погледнаха учудено. Оскар отбеляза:
– Новините се носят бързо.
– Чарли Милър беше при Арфър снощи, купи зеле. Той му каза, че трябва да гледа кучето, че Биликлиф ще ходи в болницата в Инвърнес. Надявам се, че не е нещо сериозно.
– И ние се надяваме, госпожо Снид. Оскар ще го закара дотам.
– Чарли не е споменал нищо такова на Арфър. - Тя се обърна към Оскар: - Наистина ли, господин Блъндъл? Пътят е дълъг.
– Мисля, че ще се справя, госпожо Снид.
– Поне не вали сняг. В колко часа тръгвате?
– След като закуся.
– Имате мобилен телефон, нали? Сигурно имате.
– Не, нямам. Но всичко ще бъде наред.
–Ами да се надяваме. Няма смисъл да сме песимисти. О, преди да забравя, госпожо Фипс - Арфър каза да ви попитам дали искате коледна елха, за да ви запази.
–Коледна елха ли? - Елфрида не изглеждаше много убедена. -Ами... не знам.
– Трябва да имате елха. Иначе няма да е Коледа, без елха.
– Сигурно. Но май не искаме да се занимаваме с тези неща.
–Елхата не е „тези неща“. Тя е нещо весело. Украси и другите му там работи.
Елфрида се обърна към Оскар:
– Какво мислиш?
Той реши, че е време да й се притече на помощ:
– Много мило от ваша страна, госпожо Снид, но ще вземем елха от Коридейл.
Елфрида зяпна. За пръв път тя доста му се разсърди:
– Ще вземем елха от Коридейл ли? Защо не си ми казал? Обяснявам тук на госпожа Снид, че не искаме елха, а ти вече си запазил. Невъзможен си.
– Извинявай.
– И кога уреди всичко това?
– В събота, когато отидох да видя Роуз. Казах ти, че Чарли работи в градините там. Имат цял разсадник с коледни елхи и Роуз каза, че ще говори с него да отсече някоя хубавичка.
– Трябваше да ми кажеш.
– Имаше толкова много други неща за казване, че забравих за това. Мислех си, че ще бъде хубаво за Кери и Люси.
Елфрида вече не се сърдеше.
– Чудесна идея. Кога ще пристигне елхата?
– Трябва да се обадим на Чарли и да отидем да я вземем.
Госпожа Снид вече беше наострила уши. Тя беше малка слаба женичка със сива коса на ситни къдрици и винаги носеше блестящи обици. Както седеше там с изправена глава и с поглед, от който не убягваше нищо, тя напомняше на Оскар любопитно врабче.
– Гости ли ще имате?
– Не успях да ви съобщя, госпожо Снид. Една моя племенница пристига за Коледа със своята племенница - Люси, която е на четиринайсет години.
Госпожа Снид беше просто възхитена:
– Но това е прекрасно. Ще ви развеселят. Хубаво е да имате млади хора край себе си. Кога пристигат? И къде ще ги настаните? Трябва да почистите и да излъскате стаите.
– Мислех да сложа Люси на тавана.
– На тавана? Но там няма никакви мебели.
– Ще има, вдругиден. Табита Кенеди ще ме заведе на пазара в Бъкли. Каза, че там можем да купим всичко.
Госпожа Снид се намръщи:
– Няма да е ново - предупреди тя. - Всичко е втора употреба.
– Ще бъде достатъчно добро, сигурна съм.
– Мислех си, че ще ви допадне някой хубав комплект - каза госпожа Снид, очевидно разочарована от евтиния вкус на Елфрида. -Видях един в Инвърнес, когато бях там последния път. Прекрасен. Орехов фурнир с филигранни медни дръжки. А леглото беше с табла, облицована в прасковен сатен, с волан.