Оскар се облегна в стола си, като я наблюдаваше развеселен.
Не бе виждал Елфрида толкова съсредоточена и организирана. За момент му напомни - по най-хубавия възможен начин - Глория. Как планираше, правеше списъци и организираше нещата.
– Кога ще дойде госпожа Кенеди?
– В два и половина. Казах й, че ще я закарам с твоята кола. Няма да ти трябва сега, нали?
– Не.
– Ако случайно имаш прилив на сили, може да изведеш Хорацио на разходка.
– Ще видим - каза Оскар предпазливо и се върна към кръстословицата си.
Когато Табита Кенеди пристигна, Елфрида беше в горната част на градината и сваляше щипките от мокрото пране, което изобщо не биваше да простира навън при това мокро време. Така че, когато се чу звънецът, Оскар трябваше да слезе да отвори вратата. Тя беше с ботуши и дъждобран, но нямаше нищо на главата и тъмната й коса се вееше от вятъра. Тя вдигна ръка и отмести един кичур от бузата си.
– Здравейте. Аз съм Табита.
– Разбира се. Влизайте. Елфрида ще дойде всеки момент. Събира мокрите дрехи от простора. Аз съм Оскар Блъндъл.
– Знам. - Усмивката й беше особено приятна. - Как сте?
Здрависаха се.
– Надявам се, че не съм подранила много.
– Съвсем не. Заповядайте горе, там е по-удобно, няма нужда да стоим прави тук.
Той тръгна напред и тя го последва, като му говореше, сякаш се познаваха открай време.
– Не е ли ужасен този дъжд след прекрасния скреж? Навсякъде се пукат тръби и водопроводчикът едва смогва.
Във всекидневната бумтеше огън в камината и въздухът бе изпълнен с уханието от саксията с ранни зюмбюли на Артър Снид.
– О, не са ли божествени? Казах на Елфрида, че ще трябва да използваме вашата кола, но Питър е у дома днес, така че ми позволи да взема нашата. Само и само да не дойде с мен на пазар. Мрази да пазарува повече от всичко друго.
– Разбирам го. Много мило от ваша страна да помогнете на Елфрида.
– О, това ми доставя невероятно удоволствие. Обожавам да харча парите на другите. Сигурно ще се забавим доста. Пазарът затваря чак в пет часа и тогава и двете ще имаме нужда от съживителна чаша чай.
На долния етаж се затръшна врата и по стълбите се чуха забързаните стъпки на Елфрида. Тя се появи на вратата с ресничестото си палто, което приличаше на одеяло, и с подобната на похлупак за чайник шапка.
– Табита, извинявай. Отдавна ли чакаш? Точно в такива дни си мечтая за автоматична сушилня. Но само в такива дни. Сега трябва само да си взема чантата, списъка и ключовете за колата...
– Няма да ти трябват - каза Табита. - Ще те закарам аз.
Най-после тръгнаха, доста развълнувани, напомняйки на Оскар млади момичета, които отиват да се забавляват. Той застана на прозореца, гледайки ги как тръгват, как се качват в старото комби, тръшват вратите, слагат си коланите, минават през площада и изчезват от погледа.
Той остана сам. Хорацио спеше до камината. Съзнавайки, че не бива да отлага нещата, Оскар взе още веднъж кръстословицата, за да я довърши, но тя го победи и той остави вестника настрана. Знаеше, че има други неща, които трябваше да свърши. Вдигна се от стола, прекоси стаята и отиде до масивната дъбова маса на стената срещу камината, която той използваше като бюро. Разчисти си място, като избута една-две папки и куфарчето си, и седна да напише две отдавна отлагани писма. Едното беше до Хектор Маклелън, за да му благодари за оказаната щедрост, опитвайки се да се покаже, колкото се може по-положителен и окуражителен. Второто беше до госпожа Мъсуел, която се бе грижила за него в най-тежките моменти и която той напусна така внезапно. Споменът за това, как тя стоеше и плачеше на входа на имението, когато двамата с Елфрида отпътуваха, му тежеше на съвестта. Сега той я увери, че е добре, благодари й за верните грижи и писа, че се надява да си е намерила друга подходяща работа. Изпрати й най-добри пожелания и се подписа.
След това сгъна писмата, адресира пликовете и залепи марките. Бяха готови за изпращане.
„Питър е у дома днес.“
Ами сега?
Излезе на площадката при телефона. Взе телефонния указател, намери номера, запамети го и го набра. Чу сигнал „свободно“, но само веднъж, сякаш уредът беше на бюрото, на една ръка разстояние от мъжа, готов да откликне веднага.
– Къщата на пастора в Крийгън - чу се познатият сърдечен глас. Питър Кенеди.
В пет и половина Оскар, опакован в дебели дрехи и с шапка на главата, излезе от Естейт Хаус и се заизкачва по стъпалата нагоре по хълма. Елфрида и Табита Кенеди не се бяха върнали още, затова остави лампата в коридора да им свети, когато се приберат. Както и бележка за Елфрида на масата в кухнята: „Излизам за малко, няма да се бавя“. Остави и Хорацио, след като си изпълни задачата да го изведе на разходка и да го нахрани със суха храна и агнешки сърчица. За Хорацио агнешките сърчица бяха върховната почерпка и след като ги изгълта, се оттегли в коша си, да поспи.