След като предадоха багажа си, минаха през проверката за сигурност и докато чакаха да извикат техния полет, Люси се успокои Бяха направили плановете за Коледа, тя не само броеше дните, но и беше попаднала в лапите на няколко неприятни предчувствия Беше сигурна, че нещо щеше да се случи и че нямаше да може ди пътува с Кери. Някой щеше да се разболее, баба изведнъж щеше да реши, че Люси не бива да стои при Елфрида Фипс, която тя не одобряваше открай време и с която Люси нямаше търпение да се запознае. Може би Рандъл Фишер в Америка щеше да получи инфаркт или да умре и телефонът в Лондон щеше да звънне, за ди кажат на Люси, че няма да пътува.
Но като по чудо такова нещастие не се случи, най-после те бяха в самолета и освен ако машината не паднеше от небето, Люси знаеше, че нищо не можеше да ги спре. Тя седна и залепи чело за малкия прозорец - гледаше от високо Англия като сиво-зелена покривка с петна от бавно движещите се сенки на облаците.
Защото, колкото и да беше странно, сутринта бе прекрасна и тиха. Беше студено, но не валеше и го нямаше онзи вятър, от който ти замръзват костите. Над облаците небето беше чисто, светлосиньо и хоризонтът беше мъгляв. Люси си помисли за хората на земята, които гледаха нагоре към самолета им и може би се чудеха накъде лети. Когато погледна надолу към нещо, което изглеждаше като огромни парчета необитаема земя, единственият знак за някаква промишленост беше мъничко кълбо дим от скупчени охладителни кули Тя се чудеше кой е истинският живот. Кои бяха истинските хора.
Стюардесата дойде с малки подноси с храна. Питки с масло, мармалад, резенче бекон и малка чепка жълто грозде. Имаше кафе и чай, но и Люси, и Кери избраха кафе. Люси беше гладна и изяде всичко, а Кери не искаше питката, така че Люси изяде и нейната. След като събраха подносите, Кери зачете вестника, а Люси отново впери поглед в прозореца, защото не искаше да пропусне и сантиметър от Шотландия.
Помисли си, че когато стигнат, там ще вали или дори ще има сняг, но небето остана невероятно чисто. Когато самолетът започна да се спуска, теренът под тях постепенно придоби някаква форма и тя видя сняг по върховете на планините и много тъмни петна, които се превърнаха в залесени с иглолистни дървета площи След това се показаха синият блясък на морето, лодките и мост обкрачил един широк залив. Самолетът се наклони и зави, преди да се доближи до земята, и на запад се откриха крепостни стени от покрити със сняг планини, които блестяха на бледата слънчева светлина. Люси знаеше, че няма как гледката да е по-красива, и си каза, че това сигурно е добро предзнаменование.
Кери сгъна вестника и го прибра. Двете се погледнаха и се усмихнаха.
– Всичко наред ли е? - попита Кери и Люси кимна.
Те кацнаха, като колелата подскочиха върху настилката. Тя видя сградата на летището. Изглеждаше малко като огромен голф клуб и имаше знамена, които се вееха от силния вятър.
– Ще ни посрещнат - каза Кери.
– Кой?
– Такси от Крийгън. Шофьорът се казва Алек Добс.
– Как ще го познаем?
– Ще държи табелка с надпис „Сътън“.
След като си взеха багажа, го видяха в залата за пристигащи.
Беше набит човек с дебела, подплатена винтяга и нахлупена върху челото му износена шапка от туид. Около него имаше други хора, които правеха впечатление. Висок възрастен човек със старомоден каскет. Една жена с панталони и буйна побеляла коса и обгорели бузи, но най-забележителен беше мъжът с избеляла раздърпана шотландска поличка. Люси не можеше да отмести поглед от него, защото посинелите му колена изглеждаха толкова студени.
– Радвам се да ви видя - посрещна ги Алек Добс. - Добре ли пътувахте?
Не звучеше толкова като таксиметров шофьор, колкото като стар приятел. Той се здрависа с двете момичета, преди да вдигне куфарите с такава лекота, сякаш нямаше нищо в тях, и ги поведе навън. Слязлото надолу в небето слънце излъчваше слаба светлина, но се усещаше, че е доста по-студено от Лондон, а по бордюра на паркинга имаше още стар сняг. Въздухът ухаеше на бор и когато Люси вдъхна от него, в носа си усети такъв студ, че кихна. Тя не беше ходила никога в Швейцария, но реши, че сигурно така се чувства човек там, със слънцето и боровите дървета, над които се простира чисто, безоблачно небе.
Колата му беше субару 4x4. Докато товареше багажа отзад, Добс обясни:
– Имам и друга кола, голям роувър, който щеше да бъде по-удобен за вас, но на Блек Айл трябва да пресечем на голяма височина, а там още има сняг.