– Много хора не забелязват, че заради Гълфстрийм климатът ни е същият както в Ийстбърн. Докато между хълмовете се вихрят дъждовни бури, ние играем голф или се разхождаме на слънце по брега.
– Нещо като микроклимат - каза Люси.
– Точно така.
Улицата се разшири и се превърна в площад, в средата на който се издигаше огромна прекрасна църква със старо гробище, заобиколена от каменен зид. Имаше и кула със златен ветропоказател, над който кръжаха чайки и гарги. Чайките вдигаха врява, каквато се чува през лятната ваканция. Часовникът на кулата показваше дванайсет и двайсет и пет.
– Бързо пристигнахме - отбеляза Алек, като мина бавно покрай църковния зид и спря отстрани на пътя.
– Това ли е? - попита Люси.
– Да - и той изключи двигателя.
Слязоха от субаруто, но преди Алек да успее да свали резето от портата, се разнесе истеричен лай. В следващия момент входната врата на къщата се отвори широко и на пътеката се появиха Елфрида Фипс и гласовитото й куче.
– Кери, скъпа! - Тя прегърна Кери. - Дойде, дойде. Нямах търпение. Толкова се вълнувам. Едва ви дочаках.
Люси стоеше отстрани и наблюдаваше. Елфрида беше висока, много слаба, с гъста и по-скоро буйна коса с цвят на мармалад. Беше облечена с панталон на ярки карета и огромен дебел пуловер.
Имаше доста сини сенки на клепачите и доста червило. Люси веднага разбра защо баба й не я одобряваше. Целувката, с която беше посрещнала Кери, бе оставила следи по бузата й.
– Елфрида, изглеждаш прекрасно. Очевидно Шотландия ти се отразява добре - каза Кери.
– Скъпа, прекрасно е тук. Много студено, но прекрасно.
– Запознай се с Люси.
– Разбира се - засмя се тя. - Не е ли смешно, Люси? Роднини сме, а не сме се виждали досега. Но дядо ти е моят любим братовчед, с когото прекарвахме чудесни луди мигове заедно. - Тя прегърна Люси. - Дай да те погледна. Така си и мислех. Красива като кукла. Това е кучето ми Хорацио, който за щастие спря да лае. Той с нетърпение чакаше да се запознаете, защото се надява, че ще го извеждате на дълги разходки по брега. О, Алек, носиш куфарите. Това ли е всичко? Би ли бил така добър да ги занесеш горе? Заповядайте, да се прибираме вътре на топло и да се запознаете с Оскар.
Те поеха по пътеката в редица и влязоха в къщата. Водеше Елфрида, след нея припкаше кучето, после идваха Кери, Люси и накрая Алек, натоварен с багажа. Той ритна входната врата, за да я затвори, и като минаха през дългия коридор и се изкачиха по широкото стълбище, Люси се почувства приятно. Къщата бе солидна и сигурна, със здрав парапет и дебел мокет на стълбите. Миришеше на старо полирано дърво и на износени мебели, а от кухнята се носеше ухание, което предвещаваше нещо вкусно.
Елфрида продължаваше да говори:
–Как беше полетът? Надявам се, че не друсаше много. Слава богу, нямаше някоя силна буря.
Стигнаха до площадката на първия етаж. Приятното стълбище се издигаше още по-нагоре. В дъното на площадката имаше отворена врата, през която се процеждаше слънцето.
–Оскар, пристигнаха! - повиши глас Елфрида. След това каза с обикновения си тон: - Той е във всекидневната. Вие идете да го поздравите, а аз ще покажа на Алек къде да остави куфарите. Тук ще е Кери, а Люси ще е на горния етаж. Ще се справиш ли с последните стълби?
Кери погледна Люси и й се усмихна окуражаващо. Хвана я за ръката, което беше много утешително, и двете влязоха през отворената, обляна от слънцето врата в прекрасна всекидневна с голи стени, с малко мебели, но много светла. В камината гореше слаб огън. Високият еркерен прозорец гледаше към улицата, а църквата беше толкова близо, сякаш можеше да протегнеш ръка и да я докоснеш.
Той ги чакаше, застанал с гръб към камината. Беше висок колкото Елфрида, но не и толкова слаб, с гъста сива коса. Имаше спокойно и мило, не грубо, но доста неравномерно лице. Очите му бяха хлътнали и посърнали. Носеше карирана риза с вълнена вратовръзка, а отгоре - син пуловер от шотландска вълна.
– Оскар. Здравейте. Аз съм Кери Сътън - каза Кери.
– Скъпа... - Той пристъпи напред, да ги поздрави и Люси си помисли, че вероятно е леко смаян да посрещне гостенка, толкова очарователна като Кери. Но сигурно беше и поласкан. - Колко се радвам да ви видя. Как мина пътуването?
Те се здрависаха.
– Отлично - каза Кери. - Без каквито и да било проблеми.
– И Алек ви намери? Елфрида едва не откачи от вълнение цяла сутрин, постоянно ходеше до прозореца да гледа дали сте дошли.
– Благодарим ви за гостоприемството. - Кери се огледа. - Каква прекрасна къща имате.
– Само половината е моя. Делим собствеността с друг.
– Това не я прави по-малко специална. - Кери пусна ръката на Люси и я прегърна. - Това е племенничката ми Люси Уесли.