–Пуйката идва от Америка. Преди това гъската е била традиционната птица.
– Ами коледните песни?
– Някои са стари, някои са нови.
–Ами коледната наздравица? Какво точно означава? Никога не ми е било ясно.
– Чисто и просто пиянство. Питието е подправена светла бира.
– Ами коледният чорап?
– Не съм сигурен откъде идва.
Люси замълча. След това каза:
– Харесва ли ти Коледа?
– Някои неща от нея - каза Оскар предпазливо.
–На мен не ми харесва особено. Толкова е натруфена, че става... малко тъпо.
–Което показва, че никога не бива да очакваме прекалено много.
Високо над главите им църковният часовник удари два пъти. Сякаш отдалеч се чуха и други звуци. Мина кола, някой извика нещо. Чу се дългият писък на кръжаща чайка високо над часовниковата кула. Тя погледна нагоре и чак сега забеляза дискретните лампи, нависоко монтирани в ръба на каменния корниз. Не бяха включени, затова не ги беше забелязала, но...
– Сигурно е прекрасно тук, когато са включени всички тези лампи. Като прожектори, като слънчевата светлина, огряла синия таван
– Предполагам, че ги включват в неделя за сутрешната служба.
– Бих искала да ги видя включени.
– Ако искаш, може да дойдем - каза той тихо, след което се изправи. - Хайде, трябваше да сме на разходка. Трябва да стигнем чак до брега, а скоро ще се стъмни.
КЕРИ
Оскар, Люси и Хорацио излязоха на разходка. Тежката предна врата се затръшна след тях и Кери и Елфрида останаха сами. Те продължиха да седят край кухненската маса с остатъците от обяда и пиеха кафе, усмихвайки се. Две жени от различни поколения, но стари приятелки, които отдавна не бяха се виждали сами и сега се наслаждаваха на блаженото усамотение.
– Колко мил човек! - каза Кери.
Тя смяташе, че на шейсет и две години Елфрида изглежда жизнена и енергична като младо момиче. Беше стройна и всичко това й отиваше - смелият цвят на боядисаната й коса, ексцентричните й дрехи, дебелият слой червило, всичко говореше за ясно отричане на напредналата възраст. Самото й присъствие напомняше инжекция в рамото.
– Нали? - каза Елфрида самоуверено.
– Толкова се радвам, че се сприятелиха. Люси много се притесняваше. Казах й, разбира се, за съпругата му и за дъщеря му и тя се страхуваше, че Оскар може да не иска тя да е наоколо, за да не му напомня за Франческа. Мислеше си, че присъствието й може би ще го натъжи. Дори реши, че ще я намрази.
– Горкото същество - съчувствено каза Елфрида. - Но е и много проницателна. Не мисля, че Оскар има представа, какво означава да мразиш някого. Пък и дори да беше така, той никога нямаше нито да го каже, нито да го покаже. Имахме леко сътресение, когато дойдохме, един доста тъжен самотен старец, от когото трябваше да вземем ключа за къщата. Трябва да призная, че компанията му беше доста обезпокояваща. Все повтаряше на Оскар, че трябва да се запише в клуба за голф, че ще се видят да пият по нещо. Оскар беше ужасен. Първите няколко седмици си оставаше вкъщи или ходеше на прибежки до супермаркета с нахлупена върху очите шапка като някой престъпник от страх, да не би да срещне майор Биликлиф. Но после разбра, че старецът всъщност е доста болен. Откри го на легло и имаше нужда от постоянно лекарско наблюдение. После му предложи да го закара до болницата в Инвърнес, защото му стана мъчни за него. Майор Биликлиф е вдовец, съвсем сам е. Така че, както виждаш, за Оскар е невъзможно да мрази някого. Не можеш да кажеш, че е от хората, чиято постоянна професия е да мразят.
– Мисля, че е истинско съкровище. Само се надявам да не ви дойде множко. Гостуването ни.
– Страхотно е. Точно това, от което имахме нужда.
– Няма защо да вдигаме много шум около Коледа. Двете с Люси нямаме големи очаквания от така наречените празници.
– Ние също. Макар че, когато разбра, че идвате, Оскар тайно поръча коледна елха.
– Люси ще бъде очарована. Тя ще я украси. Горкото дете, майка ми никога не я е бивало да създаде вълшебна атмосфера, а и Никола е доста мързелива. Но имам причини да смятам, че Доди ти е много благодарна. Защото сега тя може да отиде да прекара шеметната си ваканция в Борнмът с чиста съвест.
– Как е тя?
– Все същата. - Не беше нужно да се казва повече.
– А Никола?
– И тя. За разлика от виното не се подобряват с възрастта.
– А баща ти?
– Не съм го виждала. Но говорихме по телефона.
– Прекарах такъв чудесен месец с тях в Ембло през октомври. След това се върнах у дома и чух за ужасното нещастие, което е сполетяло Оскар. Сякаш преминах от един свят в друг. Животът може да се промени с шеметна бързина.
– Знам. - Кери си помисли за Андреас, но след това спря да мисли за него. После повтори: - Знам.