Възцари се мълчание. Кери си допи кафето и остави чашката на масата. Тя знаеше какво следва - и така и стана.
– А ти, Кери?
– Аз ли? Добре съм.
– Не мисля. Изглеждаш уморена и бледа. И ужасно отслабнала.
– Кой го казва. Елфрида, трябва да признаеш, че никоя от нас не би спечелила медал за пищно тяло.
– Защо изведнъж реши да се върнеш от Австрия?
Кери сви рамене:
– Различни причини. Прищевки.
– Не ти вярвам.
– Ще ти кажа някой ден. Обещавам. Но не и сега.
– Не си болна, нали?
– Не. Настинала съм и съм малко уморена, но не съм болна.
– Напусна ли работата?
– Да.
– Ще търсиш ли друга?
– Така мисля. Всъщност от туристическата агенция, за която работех отвъд океана, ми се обадиха онзи ден вечерта и на другия ден отидох да ги видя. Предложиха ми работа, добра работа в офиса в Лондон. Не съм приела още, но сигурно ще приема, когато се върна след Коледа.
– Ами къщата ти?
– Дала съм я под наем до февруари. Дотогава ще съм при приятели или ще наема нещо.
– Усещам, че не си щастлива. Бих искала да ти помогна.
– Помагаш ми. С това, че ни прие тук.
– Но тук не е особено вълнуващо.
– Не ми трябват вълнения.
Елфрида замълча. Изпи си кафето, въздъхна, прокара ръка през неподредената си огненочервена коса.
– В такъв случай няма да говоря повече. Добре.- Тонът й се промени и тя се развесели, отново поемайки нещата в свои ръце. -Какво ти се прави следобед? Може би искаш да подремнеш. Ще ти намеря един термофор.
Легло и термофор. Кери не можеше да си спомни кога за последно някой я бе глезил. Кога за последно някой й беше казал: „Изглеждаш уморена“ или „Искаш ли да си починеш малко?“. Беше прекарала прекалено много години в грижи за другите и проблемите им, все тя беше силната. Отменени резервации, повреди в ски влековете, неподходящи спални, влакове и автобуси, които не по тяхна вина, идваха със закъснение. Липсата на сняг или прекалено много сняг. Оркестър, който свиреше прекалено силно през малките часове на нощта. Изгубени паспорти, пари, сешоари... И накрая завръщане в Лондон, където трябваше да се изправи пред нова поредица семейни проблеми за разрешаване.
Тя разбра, че се беше изморила от това да бъде силната. Беше се уморила да бъде здравата колона, която подпираше всички. На горния етаж се намираше спалнята й. Куфарът й вече беше там. Беше се качила да си свали палтото и да си среши косата преди обяда и бе забелязала с известно задоволство огромната спалня, пухкава и мека, с бяла завивка и огромна медна рамка като лъскавия парапет на добре поддържан кораб. Още тогава закопня да се скрие сред завивките и да потъне в дълбок сън.
„Може би искаш да подремнеш.“ Изпълни я чувство на любеща признателност към Елфрида.
– Точно това искам. Но може ли първо да ме разведеш из къщата? За да знам кое къде е. Изглежда толкова огромна, че може да се загубя. Представях си, че двамата сте се свили в малка къщурка, а ето че се ширите в дял палат.
– Естествено, хайде! - Елфрида се изправи.
– А кога ще разчистим?
– Аз ще разчистя после. Нямаме миялна, но и никога не съм имала, така че това не е от значение. Пък и ми харесва повече старомодният начин, при който се плискаш в сапунената вода, докато миеш чиниите. Ела...
Тя излезе от кухнята и Кери я последва в коридора към двете стаи на приземния етаж.
– Всичко е принадлежало на имението Коридейл - обясни Елфрида малко като екскурзовод. - Управителят и семейството му са живели тук, затова е толкова огромно всичко. Наследихме само най-основните мебели, пък и няма смисъл да се затрупваме с неща. - Тя отвори една врата. - Тук е била канцеларията на имението и както виждаш, няма как да се живее тук. Малко като магазин за джунджурии. А това е трапезарията ни. Пълна скръб.
И вътре наистина беше ужасно, миришеше на ядене и варено зеле.
– Но масата ми харесва - каза Кери. - Има и плот за грамадни бутове еленово месо. И пиано! Ще имаме ли концерти?
– Предполагам. Един Господ знае кога за последен път е било акордирано.
– Но нали Оскар свири на пиано?
– Не и сега. Напоследък слуша музика, без да свири.
Качиха се горе.
– Люси ще е на тавана. Приготвих всичко, но съм сигурна, че тя ще иска да ти покаже стаята сама. Вече видя всекидневната и баните. - Тя отвори още една врата. - А това е другата свободна спалня. Можех да я настаня тук, но е доста малка и тъжна. Таванът ми изглеждаше много по-приветливо място за нея и ми беше приятно да й приготвя стая там.
Кери надникна в малката незабележителна стая, в която още едно огромно легло заемаше почти цялото пространство. Личеше си, че е необитаема, и за пръв път се почувства неудобно, без да знае какво следваше, въпреки че й хрумнаха някои предположения. Желанието й да разгледа къщата бе продиктувано от чист интерес, а не от любопитство. Но невинната й молба сега се превърна в нещо като вдигане на капака на кутията на Пандора.