– Елфрида...?
Елфрида или не я чу, или не й обърна внимание. Вместо това тя отвори последната врата със замах, в който се усещаше непокорство.
– А това - каза тя - е нашата стая.
Беше просторна и голяма стая, главната спалня в първоначалния замисъл на къщата, с високи прозорци, които в светлината на гаснещия следобед гледаха навън към улицата и към църквата. В нея имаше викториански гардероб, красива викторианска тоалетка и един скрин. И едно невероятно високо и широко легло. Върху него беше постлан аленият копринен шал на Елфрида с вече избеляла бродерия, който обаче все още бе невероятно разкошен, въпреки че ресните му бяха започнали да падат. Кери го позна от времето, когато бе прекарала шест или повече седмици в къщата на Елфрида в Пътни, за да се грижи за нея след една операция.
Имаше и други вещи. Мъжки четки от слонова кост върху скрина, чифт мъжки обувки, внимателно поставени под един стол, тъмносиня пижама, сгъната върху една възглавница. И приятна мъжка миризма, смесица от миризмата на изтънчени кожени изделия и одеколон.
Отново настана кратко мълчание. След това Кери погледна Елфрида и забеляза леко смутеното изражение на лицето й, което я развесели, защото Елфрида никога не бе показвала и следа от срам във връзка с разнообразните си сексуални връзки.
И ето че тя проговори:
– Не си ли изненадана?
– Елфрида, това съм аз, а не Доди.
– Знам.
– Спите заедно?
Елфрида кимна.
– Любовници ли сте?
– Да.
Кери си помисли за този чаровен забележителен мъж с гъста бяла коса и мило лице.
– Радвам се - каза.
– Радвам се, че се радваш. Но трябва да ти кажа. Да ти обясня.
– Няма защо да ми обясняваш.
– Не, искам да ти обясня. Пътувахме заедно от Дибтън до Шотландия. През по-голямата част от пътя шофирах аз и условията бяха ужасни, движението по магистралата бе страшно натоварено. Дните, преди да заминем, бяха много напрегнати - сбогувания, уреждания, и мисля, че и двамата бяхме изтощени. Оскар почти не говореше. Когато се стъмни, бяхме се уморили да караме по магистралата, затова отбихме в едно отклонение и стигнахме до Нортъмбърланд. Оскар каза, че си спомня за едно градче със стар хотел на главната улица, и като по чудо го открихме, както и хотела. Така че аз чаках в колата с Хорацио, а Оскар отиде да види дали имат стаи за нас, а и дали нямат нищо против кучето.
След малко дойде и каза, че нямат нищо против кучето, но имат само една свободна стая с двойно легло. Аз бях толкова съсипана, че можех да спя и в шкафа, така че казах на Оскар да я запази, записахме се като господин и госпожа Оскар Блъндъл и аз се почувствах като лекомислена девойка, която е избягала за уикенда с приятеля си.
Изкъпахме се, пихме по нещо, вечеряхме и после, тъй като трябваше да тръгнем рано сутринта, се качихме горе. След това започна един глупав разговор, Оскар настояваше да се свие на дивана, а аз исках да спя на пода с Хорацио. И тогава изведнъж се уморихме да спорим, проснахме се и двамата на леглото и заспахме.
Не знаех, че нощем Оскар сънува тези ужасни кошмари. Той ми каза после, че ги има, откакто е станала катастрофата, и заради това вечер не искал да си ляга да спи, защото бил изпълнен с ужас, било го страх. През тази нощ ме събуди с виковете си и за момент аз се ужасих, но после разбрах, че трябва да го събудя. Така и сторих. Той плачеше. Беше му толкова трудно. Дадох му вода и го успокоих, като го прегърнах и го притиснах до себе си, защото след малко заспа отново. Оттогава не можех да го оставям сам през нощта. Когато дойдохме тук, той малко се притесняваше какво щели да си помислят хората, какво щели да кажат. Има една сладка женичка, която идва да ни чисти - госпожа Снид. Оскар се страхуваше, че тя ще клюкарства, че ще си навлечем неодобрението на хората и ще ни ненавиждат. Казах му, че това не ме интересува, че няма да го оставя.
Кери, скъпа, мисля, че това звучи малко съмнително. Безпринципно. Сякаш в момента, в който Глория умря, аз се натресох в живота му и скочих в леглото му. Но всъщност не беше така. Оскар страшно ми харесваше, но беше съпруг на Глория, а аз харесвах и нея, макар и не толкова, колкото Оскар. Трудно е да се обясни. Но всичко, което съм направила, всяко решение, което трябваше да взема, беше само с най-добри намерения. Той ме помоли да го придружа в Шотландия и тъй като беше на ръба на отчаянието, се съгласих.