Можеше да е ужасно, но вместо това имаме връзка, която, мисля, носи утеха и на двама ни. Любов правихме за пръв път около седмица след като пристигнахме. Което, разбира се, се очакваше. Той е много привлекателен мъж и кой знае защо, но смята мен, старата развалина, също за привлекателна. Оттогава ужасните сънища сякаш избледняха и понякога спи непробудно до сутринта. Продължава да сънува кошмари от време на време, но не толкова често. Ако чуеш викове посред нощ, не се притеснявай, защото аз съм с Оскар.
Не съм скрила нищо, не съм лъгала никого. Споделих с госпожа Снид насаме при първа възможност, казах й какви са обстоятелствата и какъв е животът ни. Госпожа Снид е лондончанка и трудно може нещо да я учуди, освен това е добра приятелка и извор на полезна информация. Когато свърших с обясненията си, тя каза само: „Госпожо Фипс, мисля, че би било жестоко да оставите горкия човек да страда, при положение че можете да му дадете малко утеха, когато е в беда“. Това е. Сега знаеш и ти.
За момент и двете замълчаха. После Кери въздъхна:
– Горкият Оскар. Но щеше да му бъде още по-трудно без теб.
– Ами Люси? Какво ще правим с нея? Не изглежда глупаво дете. Трябва ли да й кажем?
– Да не го превръщаме в голям въпрос. Ако пита, ще й кажа как стоят нещата.
– Ние сме стари, тя ще остане смаяна.
– Не мисля. Собственият й дядо има съвсем млада жена и две малки деца. Нищо ново за Люси. Тя очевидно харесва Оскар и ще бъде възхитена като мен. - Кери обви с ръце слабите рамене на Елфрида и я прегърна. - Такава сладка история. Как сте имали нужда един от друг и сте се намерили.
– Оскар съвсем не е загубил връзка с действителността. Има много време пред нас. Понякога е толкова потиснат, че почти не говори. Но разбрах кога трябва да го оставям на мира. Трябва да се справи с мъката си по свой начин.
– Сигурно не е лесно.
– О, скъпа Кери, изобщо не е лесно. Но сега не бива да губим повече време, иначе денят ще си отиде ей така. Ще ти намеря термофор и ще отидеш да спиш.
ЛЮСИ
Петък, 15 декември
Пристигнахме и вече е десет часа вечерта. Денят беше дълъг. Кери дойде в апартамента на баба около осем и половина : сутринта с такси, което ни закара до Хийтроу. Мама и баба си останаха вкъщи. Мама лети за Флорида чак във вторник. Двете бяха още по халати и се държаха много мило с мен. Мисля, че се чувстваха малко гузни за всичките препирни и сръдни. Дадоха ми коледни подаръци - опаковани, и аз ги сложих в куфара. Мама ми даде сто и петдесет лири, а баба ми даде още петдесет за джобни. Никога не съм била толкова богата и се страхувам да не изгубя портмонето, но то е на доста сигурно място в новата ми раница.
По време на полета не бе страшно и не друсаше, а имахме и нещо като закуска в самолета. В Инвърнес ни посрещна един приятен човек - Алек, който ни докара дотук. На един хълм имаше сняг и пътят ни беше около час и петнайсет минути.
Крийгън е много старо и красиво градче с доста големи къщи и огромна църква. Къщата е невероятна, много по-голяма, отколкото изглежда, и е на три етажа. Давали са я под наем и голяма част от мебелите, както ми разказа Оскар, идват от Коридейл - голямата къща, където е живяла баба му, а понякога и той като малък. Казвам „голяма част от мебелите“, но всъщност няма много, няма картини и такива неща. Всекидневната и спалните са на първия етаж, но аз пак съм нависоко, в таванска стая, която Елфрида е подредила специално за мен. Не се е наложило да я боядисва, защото е бяла и доста свежа, но пък трябвало да купи мебели, което е много мило от нейна страна.
Така. Това е моята стая. Със скосен таван и тавански прозорец (няма прозорец на стената) и на него раирана щора, но не мисля, че ще я спускам, защото така мога да лежа в леглото и да гледам небето. Сякаш съм на открито.
Леглото е от тъмно дърво със синьо бяла завивка и карирано одеяло, в случай че ми стане студено. Има бяла тоалетка с люлеещо се огледало и малки чекмеджета, както и скрин, нощно шкафче, лампа и много практична маса, допряна до една от високите стени. Предполагам, че някога е била кухненска маса, защото е малко изтъркана, но е точно каквото ми трябва, за да си пиша в дневника или да пиша писма и т.н. Има също два стола и закачалки на стената, на които да си слагам дрехите. Не съм донесла много. Подът е от излъскани дъски и в средата има прекрасен дебел килим с много ярки цветове, а отстрани на леглото има овча кожа, на която да стъпвам в студените сутрини. Всичко е толкова различно и романтично.
Елфрида и Оскар са много мили. Представях си ги ужасна стари. Те са на възраст, но не им личи, нито пък говорят като стари хора. Елфрида е много висока и слаба, с оранжева коса, а Оскар също е висок, но не толкова слаб. Има гъста бяла коса, много мек глас и мили очи. Преди да тръгнем от Лондон, Кери ми разказа как жена му и дъщеря му Франческа са загинали в жестока автомобилна катастрофа. Кучетата им също. Страхувах се от срещата ни, защото понякога е трудно да знаеш какво да кажеш на човек, сполетян от такова нещастие. Но той е много мил и като че не го притеснихме, когато ни видя с Кери. Обядвах ме заедно и после той ме покани на разходка с него и с Хорацио кучето на Елфрида. Излязохме, не беше много студено, видяхме магазините, поседяхме малко в църквата, после излязохме отново навън, пресякохме игрището за голф и отидохме на брега прекрасен е, дълъг и чист, без пластмасови бутилки и боклуци. Има много миди. Намерих си две раковини. Ще отида пак, като ще взема и Хорацио.