Много съм щастлива. Не съм живяла никога в толкова голяма къща, но чувството е приятно, сякаш тук винаги са живели заможни и весели хора. Има голяма градина отзад, но по това време на годината няма много растителност. Утре ще отида да разузная.
ОСКАР
Неочаквано и за самия себе си Оскар запали огън в градината.
В имението в Дибтън той беше станал запален градинар най-вече защото беше пенсионер, а малкото уроци по пиано и понякога свиренето в неделя сутрин в селската църква не му запълваха времето. В началото той бе пълен невежа. Не беше поливал никога дори цветя в сандъче на прозореца. Но когато се захвана с градинарството, разбра, че отдавна забравени съвети изплуваха от подсъзнанието му, съвети, останали от ваканциите, когато прекарваше в Коридейл при баба си, която беше толкова опитна и способна градинарка, че другите идваха да се наслаждават на прелестите на Коридейл и да искат съвет от нея.
Трябваше да придобие сам опит - по метода на пробите и грешките и със сериозно ровене в огромните градинарски томове. Освен това идваха да му помагат двама местни мъже, които косяха тревата и се грижеха за саденето, а и работеха, когато трябваше да се копае сериозно. Не след дълго беше погълнат от новото си хоби и това упражнение се отразяваше добре на здравето му; беше му приятно да прави планове и да сади и се наслаждаваше на това да бъде на открито.
Когато пристигна в Коридейл посред зима, не можеше да се погрижи кой знае колко за стръмната терасирана градина, която се катереше по склона зад Естейт Хаус. Беше събрал много опадали листа и бе почистил запушените улуци, но това беше всичко. Но тази сутрин обаче на закуска Елфрида се беше оплакала от избуялия люляк, който се беше протегнал над пътеката и й пречеше, когато ходеше да простира с легена с мокрото пране в ръка.
Оскар каза, че ще се разправи с този непослушен люляк.
След закуска той взе от закачалката на бюфета ключа от градинската барака и отиде да види какво има там. Беше странен ден - облачен, а студеният въздух не помръдваше. От време на време облаците се разкъсваха и се откриваше малко синьо небе, но в далечината още се виждаше снегът по върховете на хълмовете, което означаваше, че отново щеше да вали.
Той успя да завърти в ключалката ръждясалия ключ и да дръпне изкорубената дървена врата - вътре се откри тъмно, миришещо на мухъл помещение, в което едва-едва влизаше някаква светлина от покритото с паяжини прозорче. Имаше маса за разсаждане на цветя, покрита с много пръст, няколко счупени саксии, купчини пожълтели вестници и няколко стари инструмента, като садило и градинарска секира. Нямаше бензинова или ръчна косачка, нито каквото и да било съвременно оборудване, но по стените висяха стари вили и белове, закачени на огромни зидарски пирони. Имаше гребло, мотика, един ръждясал трион и един страшен сърп. Всичко изискваше поддръжка и той си помисли, че ще почисти и смаже инструментите, но в целия този хаос не можа да намери маслото и реши, че тази работа ще трябва да почака.
В една кутия с нитове, болтове и ръждясали гайки намери градинарски ножици, доста стари, но изглежда, щяха да свършат някакви работа. Той отиде да се бори с люляка с тяхна помощ. Накрая това се оказаха купчина клонки, които трябваше да се изхвърлят. Нямаше ръчна количка - пък и да имаше, тя щеше да се окаже напълно безполезна на това стръмно място, - но той намери един раздран чувал за картофи, натъпка клонките в него и го завлече до горната част на градината, където зад старо сливово дърво се гушеха черните останки на предишен огън.
Тогава той реши да разчисти бараката и да изгори боклуците, докато беше още сухо и светло, а и докато още бе в настроение.