Хомеопатичната и изобщо индуктивната магия играе не по-малка роля и в мерките, които първобитният ловец или рибар взема, за да си осигури храна в изобилие. На принципа, че подобието поражда подобие, той и неговите приятели правят редица неща, наподобявайки съзнателно резултатите, които искат да постигнат; от друга страна, те избягват да правят много други, повече или по-малко въображаемо подобни неща, които наистина биха довели до катастрофа.
Никъде теорията на индуктивната магия не се прилага така системно на практика, за да осигури храна, както в безплодните райони на Централна Австралия. Тамошните племена са разделени на множество тотемни кланове, като всеки от тях е натоварен със задължението с помощта на магически церемонии да множи своя тотем за общото благо. Повечето тотеми са животни и растения, които се употребяват за ядене и резултатът от тези церемонии е да осигури на Племето храна и други необходими неща. Често ритуалът се свежда до наподобяване на резултата, който хората искат да постигнат. С други думи, магията е хомеопатична или имитативна. Така сред племето варамунга главата на тотемния клан какаду се старае да умножи белите какаду, като държи в ръце изображение на птицата и наподобява нейния писък. Сред племето арунта мъжете от тотема на „личинките“ (witchetty grub)4 изпълняват церемонии, за да се множат личинките, които останалите членове на племето използуват за храна. Една от церемониите е пантомима, която представлява напълно развито насекомо в момента, когато излиза от какавидата. От клони правят дълга тясна постройка, която наподобява какавидата на личинката. Няколко мъже, които имат личинката за свой тотем, седят вътре и пеят за нея и различните й фази на развитие. После се измъкват оттам в клекнало положение, като едновременно с това пеят за насекомото, което излиза от какавидата. Така се надяват да умножат броя на личинките. За да умножат броя на птиците ему, хората рисуват с бои по земята свещеното изображение на своя тотем, като се спират на онези части, които най-много обичат да консумират — мазнината и яйцата. Мъжете сядат около рисунката и пеят. След това се появяват танцьори, които са сложили на главите си маски, наподобяващи дългата шия и малката глава на ему, като имитират появяването на птицата, как тя застава и се оглежда безцелно във всички посоки.
Индианците от Британска Колумбия живеят до голяма степен от рибата, която изобилствува в техните морета и реки. Ако рибата не се появи в определения сезон и индианците са гладни, шаманът на племето нутка изработва подобие на плуваща риба и го слага във водата в посоката, от която обикновено се появяват пасажите. Тази церемония, придружена от молитва за идването й, „кара“ рибата незабавно да пристигне. Островитяните от Торесовия проток използуват макети на дугон и костенурка, за да примамят със заклинание дугоните и костенурките към тяхната гибел. Племето тораджи от Централен Целебес вярва, че нещата от един и същи вид се привличат посредством общия си вроден дух или жизнен етер. Затова окачват челюстните кости от елени и диви свини, та духовете, които одушевяват костите, да привлекат живите същества от този вид на пътя на ловеца. Когато на о. Ниас диво прасе падне в приготвения за него трап, животното се изважда и по гърба му отъркват девет паднали листа и това ще „накара“ още девет прасета да паднат в трапа. Когато рибар от индонезийските острови Сапароа, Хароко и Ноеса Лаут се готви да изгради в морето далян, той търси дърво, чиито плодове са много накълвани от птиците. Отсича от това дърво здрав клон и го прави основен кол на своя далян, защото вярва, че както дървото е примамило много птици към своите плодове, така клонът, отсечен от това дърво, ще примами много риба в неговия далян.