Племената в западната част на Британска Нова Гвинея използуват заклинание, за да помогнат на ловеца да пробожда с копие дугон или костенурки. В отвора на дръжката на копието се поставя неговият връх, слагат малка гъсеница, която напада кокосовите палми. По този начин те „правят“ острието готово да се забие здраво в дугона на костенурката, тъй както гъсеницата се впива в кожата на човека, когато го хапе. Ако камбоджански ловец заложи мрежите си и не намери нищо в тях, той се съблича гол, отдалечава се, а после се насочва към мрежата, сякаш не я вижда, оставя се да се заплете в нея и вика: „Я виж! Какво става? Като че съм се уловил.“ След това в мрежата „не може“ да не се хване дивеч. Все още има хора, които помнят, че подобна пантомима се е разигравала в нашите шотлански планини. Преподобният Джеймс Макдоналд (сега от Рей), в Кейтнес разказва как като дете ловял риба с другарчета в Лох Елин и минело ли много време, без рибата да кълве, те се престрували, че хвърлят едно от момчетата извън лодката, а после го вадели от водата като риба, след което пъстървата или съответно силокът, в зависимост от това дали са в сладка или в солена вода, започвала да кълве. Преди индианец от племето носачи5 да излезе да залага капани за белки, спи около десет нощи сам край огъня, с малка пръчка, притисната към врата си. Това естествено би трябвало да накара подвижната пръчка на неговия капан да падне върху врата на белката. При племето галело, което населява един район в северната част на Халмахера, голям остров на запад от Нова Гвинея, е задължително, когато пълниш пушката си за лов, преди да поставиш в нея патрона, да го сложиш в устата си, защото по този начин практически ядеш ударен от него дивеч — така той просто няма как да пропусне целта си. Когато малаецът, който е заложил капан за крокодили и иска да успее в лова, седне да се храни, най-напред поглъща една след друга три топки от ориз, защото вярва, че това помага уловката да се плъзне по-лесно в гърлото на крокодила. Освен това той много се пази да не вади от храната си каквито и да е кости, защото това може да стане причина изострената клечка, на която е нанизана примамката, да се откачи и крокодилът да се измъкне заедно с уловката. Ако това се наложи, предпазливият ловец ще накара друг да извади костите от кърито му и едва тогава ще пристъпи към яденето. В противен случай ще бъде поставен пред избора: да погълне костите, или да изпусне крокодила.
Последното правило е пример за едно от онези неща, които ловецът трябва да не прави. В противен случай в съответствие с принципа, че подобието поражда подобие, те ще му провалят късмета. Защото, трябва да отбележим, че системата на индуктивната магия не се състои само от положителни, тя включва и много отрицателни догми, или с други думи — забрани. Тя казва не само какво да се прави, но и какво да не се прави. Положителните догми са заклинанията, а отрицателните — табу. В същност цялата теория на табу или поне голяма част от нея не е нищо друго освен особено приложение на индуктивната магия с двата й основни закона — на подобието и на съприкосновението. На практика дивакът не формулира по този начин въпросните закони и дори не ги схваща абстрактно, той косвено вярва, че те регулират развитието на природата независимо от човешката воля. Той смята, че ако постъпва по определен начин под действието на единия или другия от законите, неизбежно ще предизвика определени последици и ако последиците от някакво определено действие му се струват неприятни или опасни, той естествено внимава да не ги предизвика. Казано най-общо, той се въздържа да върши онова, което поради погрешната си представа за причинно-следствената връзка, е убеден, че ще му нанесе вреда. Накратко — той си налага табу. Така че табу е отрицателно приложение на практическата магия. Положителната магия или вълшебството казва: „Направи това, за да стане онова.“ Отрицателната магия или табу казва: „Не прави това, за да не стане онова.“ Целта на положителната магия или вълшебството е да доведе до определено желано събитие, докато целта на отрицателната магия, или табу, е да се избегне определено нежелано събитие. Но се предполага, че и двете — желаното и нежеланото — са плод на законите за подобието и съприкосновението. И тъй както желаното следствие не е резултат от изпълнената магическа церемония, тъй онова, от чиито последици се страхуват, не е резултат от нарушаването на някакво табу. Ако предполагаемото зло неминуемо следва нарушаването на дадено табу, то не би било табу, а морална догма или здрав разум. Не е табу например: „Не слагай ръката си в огъня!“ Това е изискване на здравия разум, защото забраненото действие е свързано с действително, а не с въображаемо зло. Накратко казано, отрицателните догми, наречени табу, са също тъй напразни и безполезни, както и положителните, наречени вълшебство. Двете неща са само противоположните страни на голяма и катастрофална грешка, на погрешна асоциация на идеи. При тази грешка вълшебството е положителният, а табу отрицателният полюс. Ако на цялата погрешна теоретическа и практическа система дадем името магия, то табу може да се определи като отрицателна форма на практическата магия. Да изразим това в таблична форма.