Сред многото благотворни цели, за които погрешно насочената изобретателност използувала принципа на хомеопатичната или имитативната магия, било да помогнат на дърветата и растенията да родят навреме. В Тюрингия мъжът, който сее лен, носи семето в дълга торба, която стига от раменете до коленете, и върви с широки крачки, та торбата да се мята назад-напред по гърба. Поверието е, че така ще се вее и ленът. Във вътрешността на Суматра оризът се сее от жени и докато сеят, те разпускат косите си — така оризът ще израсне с дълги стебла. Ръководени от същия принцип, в Древно Мексико имали празник в чест на богинята на царевицата, или както я наричали „Дългокосата майка“. Той започвал по времето, „когато растението стигнело до пълното си развитие и влакната, които се подавали от върха на кочана, показвали, че зърната са напълно оформени. На този празник жените носели дългите си коси разпуснати, разклащали ги и ги размятали по време на танците, които били основната част на церемонията, така че кочанът на царевицата да бъде дълъг и гъст, а зърната големи и плоски и хората да се радват на изобилие“. На много места из Европа танците или високите скокове са общоприети хомеопатични средства, с които посевите се „подканят“ да растат нависоко. Във Франш-Конте например казват, че трябва да танцуваш на карнавала, та конопът да порасте високо.
Представата, че благодарение на свое действие или състояние човек може да повлияе на растение по хомеопатичен път, е изразено ясно в думите на една малайка. Запитана защо се съблича гола до кръста, когато жъне ориза, тя обяснила, че го прави да станели тънки люспите на арпата, защото се уморила да чука ориз с дебели люспи. Очевидно смятала, че колкото по-малко дрехи носи, толкова по-малко люспи ще има по ориза. Магическата способност на бременната жена да придава плодородие е известна на баварските и австрийските селяни, които смятат, че ако дадеш първия плод от някое дърво на бременна жена, следващата година то ще роди много. От друга страна, племето баганада смятало, че жена, която не може да има деца, заразява със своето безплодие градината на съпруга си и пречи на дърветата да раждат, затова обикновено се развеждали с бездетните жени. Гърците и римляните принасяли бременни животни в жертва на богинята на житото и земята, несъмнено да може земята да роди и зърното в класа да наедрее. Когато един католически свещеник протестирал пред индианците по р. Ориноко, че позволяват на жените си да сеят на нивите под палещото слънце с новородени деца на гърди, мъжете отговорили: „Отче, не ги разбираш тези работи, затова те и смущават. Знаеш, че жените умеят да раждат деца, а ние, мъжете, не умеем. Когато сеят жени, царевицата ражда по два или три кочана, юката дава по две или три кошници грудки и всичко се умножава по същия начин. А защо? Защото жените знаят как да раждат и знаят как да накарат семето, което сеят, да ражда. Затова нека сеят, ние, мъжете, не знаем тези неща, колкото ги знаят те.“
Така, по теорията на хомеопатичната магия човек може да влияе върху растителността, за добро или за зло, в зависимост от добрия или лошия характер на действията и състоянието си, например плодовитата жена прави растенията плодовити, а безплодната — безплодни. Вярата в зловредното и прилепчиво естество на някои лични качества или случки е породила редица забрани или правила за това, какво трябва да се избягва; хората се въздържат да правят някои неща, да не би по хомеопатичен път да вдъхнат на плодовете на земята своето нежелано състояние или положение. Всички подобни обичаи, свързани с въздържание или отбягване, са примери на отрицателна магия или табу. Например галело, извличайки аргументите си от прилепчивостта на личните постъпки или състояния, твърдят, че под плодно дърво не бива да се стреля с лъкове и стрели, защото също както стрелите плодовете му ще изпадат на земята, а ако ядете пъпеш, не бива да смесвате семките, които изплювате, със семките, отделени за посев, защото в противен случай дори тези семки да поникнат и да дадат цветове, цветовете ще опадат така, както семките са падали от устата ви, следователно няма да дадат плод. Точно такива асоциации навеждат баварските селяни на мисълта, че ако допуснат присадката на плодно дърво да падне на земята, плодовете, получени от тази присадка, преждевременно ще изпадат. Когато хамите от Кохинхина9 засяват сухите си оризови полета, не искат да падне проливен дъжд н да провали реколтата, затова ядат ориза си сух.