В изложените по-горе примери човекът се опитва да повлияе на растителността по хомеопатичен път. Той предава на дърветата и растенията лоши или добри способности и действия чрез сходни свои способности и действия. Но съгласно принципа на хомеопатичната магия влиянието е взаимно — тъй както човекът „заразява“ растението и растението може „да зарази“ човека. При магията, а доколкото ми е известно такова е положението и с физиката, действието и противодействието са равни и противоположни по сила. Индианците чероки например са специалисти по хомеопатичната ботаника. Корените на растението катгут са толкова жилави, че почти спират палешника в браздата. Затова жените от племето си мият главите с отвара от корените му — да направят косъма си здрав, а играчите на топка се мият със същата отвара, за да станат мускулите им яки. Галело вярват, че ако ядеш паднал от дървото плод, на теб самия ще се предаде склонността да се препъваш и падаш; ако ядеш нещо забравено (например сладък картоф, оставен в тенджерата или банан на огъня), самият ти започваш да забравяш. Галело смятат също, че ако някоя жена яде два банана, израснали от едно и също място, ще роди близнаци. Южноамериканските индианци гуарани смятали, че ако жената яде двойно просено зърно, ще роди близнаци. По времето на ведите съществувало любопитно приложение на този принцип — заклинание, с помощта на което прогонен владетел можел да се върне на трона си. Той трябвало да се храни с ядене, сготвено на огън, запален с дърво, израснало от пъна на отсечено дърво. Упоритата възстановителна сила, проявена от дървото, постепенно ще се предаде чрез огъня на храната, а оттам на владетеля, поел яденето. Суданците смятали, че ако построят къща от бодливи дървета, животът на хората, които живеят в тази къща, също ще бъде трънлив и пълен с беди.
Има специален клон на хомеопатичната магия, който търси съдействието на мъртвите — както мъртвецът не вижда, не чувствува и не говори, така на принципа на хомеопатията можете да накарате хора да ослепеят, оглушеят и онемеят, като си послужите с костите на умрели или всяко нещо, по което е прилепнала заразата на смъртта. Например когато младеж галело излиза нощно време да ухажва, той взима малко пръст от гроб и я посипва по покрива на къщата на любимата си точно над мястото, където спят родителите й. Той смята, че пръстта от гроба ще ги накара да заспят дълбок, мъртвешки сън и няма да се събудят, докато разговаря с момичето си. Крадците от всички епохи и в много страни са били привърженици на една разновидност на магията, която им е твърде полезна при упражняване на професията. В Южна Словения например те започват своите действия, като хвърлят над къщата кост от мъртвец и изричат с хаплив сарказъм думите: „Колкото тази кост може да се събуди, толкова и хората в къщата да се събудят!“ След това никой в къщата „не можел“ да държи отворени очите си. По същата логика крадецът може да вземе пръст от гроб и да я посипе около къщата, която има намерение да обере; това карало обитателите й да потънат в дълбок сън. Индусите посипват пепел от погребална клада пред вратата на къщата, индианците в Перу посипват прах от костите на умрял, в Рутения10 крадците изваждат мозъка от пищялна кост на човек, наливат вътре восък, запалват го и обикалят къщата три пъти с горящата факла — това карало хората в нея да заспят мъртвешки сън. От човешки пищял рутенийците правят флейта, с която свирят и всички наоколо ги налягало сън. Индианците в Мексико използуват за своите престъпни цели лявата подлакетна част от ръката на жена, умряла при раждането на първото си дете, но при условие, че ръката е открадната. Преди да влязат в къщата, която са набелязали да оберат, крадците удрят с нея по земята и това „кара“ всички вътре да загубят способността си да говорят и мърдат — те са като мъртви. Чуват и виждат всичко, но са напълно безпомощни, някои от тях могат наистина да спят и да хъркат. В Европа подобни възможности приписвали на „славната ръка“ — изсушената и осолена ръка на обесен. Ако запалите свещ, направена от мазнината на злосторник, умрял на бесилката, и я поставите в „славната ръка“ като в свещник, тя прави неподвижен всекиго, към когото я поднесете — също като умрелите той не можел и пръста си да помръдне. Понякога ръката на мъртвеца сама служела за свещ, или по-скоро сноп свещи, защото запалвали всичките й сбръчкани пръсти, но се знаело, че ако някой от къщата е буден, един от пръстите няма да пламне. Такива нечестиви светлини се гасели само с мляко. Често предписанието е крадецът да използува за свещ пръста на новородено, или още по-добре на неродено дете; понякога смятат, че крадецът трябва да има по една свещ за всекиго в къщата, защото ако запали една свещ по-малко, някой ще се събуди и ще го заловят. През седемнадесети век крадците убивали бременни жени, за да се снабдят със свещи от утробите им. Древногръцките крадци смятали, че могат да накарат да млъкне всяко, даже и най-свирепото куче, като носят със себе си въглен от погребална клада. По същия начин сръбкините и българките, на които тежат ограниченията на семейния живот, слагат медни монети на очите на умрял, след това ги мият във вино или вода и дават на мъжете си да пият. След като погълнат течността, съпрузите „не виждат“ похожденията на жените си, тъй както е и сляп за тях и мъртвецът, на чиито очи са били сложени монетите.