2. Магията управлява дъжда
Една от най-важните задачи, с които общественият магьосник се наема за доброто на племето, била да управлява времето и най-вече да осигури достатъчно валежи. Водата е жизнено необходима и в повечето страни тя идва под формата на дъжд. Без дъжд растителността повяхва, животните и хората линеят и умират. Затова при първобитните общества дъждоносецът е много важна личност и при тях често има специална категория магьсници, чиято задача е да регулират притока на вода от небето. Методите, с които те се опитват да изпълняват задълженията си, почиват обикновено, макар и не винаги на принципа на хомеопатичната или имитативната магия. Ако искат да предизвикат дъжд, те го възпроизвеждат, като пръскат вода или наподобяват облаците. Ако целта им е да опрат дъжда и да предизвикат сухо време, отбягват водата и използуват топлина и огън, за да изсушат твърде обилната влага. Такива опити съвсем не са присъщи, както би предположил образованият читател, само на голите обитатели на палещи земи като Централна Австралия и някои части на Източна и Южна Африка, където се случва в продължение на месеци безмилостното слънце да жари от синьото и безоблачно небе и без това обгорялата и напукана земя. Те са, или са били, нещо съвсем обикновено у привидно цивилизованите народи, населяващи Европа, е нейния по-влажен климат. Сега ще илюстрирам казаното с примери от практиката на обществената и частната магия.
Така, когато в селата около Дерпта (сега Тарту) в Русия, имали голяма нужда от дъжд, трима мъже се покатервали по боровете на древна свещена гора. Единият блъскал с чук по котел или малко буре да подражава на гръмотевиците; другият чукал една о друга две главни, от това се разлетявали искри и по този начин наподобявал светкавици, а третият, когото наричали дъждоносец, пръскал наоколо, с помощта на снопче вейки, вода от един съд. За да сложат край на сушата и да извикат дъжда, жените и девойките от село Плоска отиват нощем голи до окрайнините на селото и там изливат на земята вода. В Халмахера или Гилоло, голям остров западно от Нова Гвинея, магьосникът предизвиква дъжд, като потапя във вода клон от специално дърво и после разпръсква влагата по земята. На Нова Британия дъждоносецът завива няколко мокри листа от пълзящо растение на зелени и червени ивици в бананово листо, навлажнява вързопчето и го заравя в земята, после наподобява с уста плискането на дъжда. Когато царевицата на северноамериканските индианци омаха повехне поради липсата на дъжд, членовете на свещеното Бизонско дружество пълнят голям съд с вода и го обикалят с танци четири пъти. После един от тях отпива и пръска с уста — финият воден прашец наподобява ситен дъждец. После катурва съда и го разлива, при което танцьорите се хвърлят на земята, пият от локвата и намазват лицата си с кал. Накрая те отново разпръскват с уста водата на ситен прашец. Това опасява царевицата. Пролетно време хората от племето начез, в Северна Америка, се събирали заедно да си купят от магьосника хубаво време за посевите. Ако имало нужда от дъжд, магьосниците постели, танцували и надували водни пищялки. Тези пищялки били надупчени като струйника на лейка и през дупчиците дъждоносецът пръскал вода към онази част от небето, откъдето идват най-гъстите облаци. Но ако имало нужда от слънчево време, той се покачвал на покрива на колибата си, духал с все сила и с разперени ръце махал на облаците да отминават. Когато дъждовете не дойдат навреме, хората в Централен Ангониланд18 отиват в така наречения храм на дъжда. Там разчистват тревата, а вождът налива бира в заровена в земята делва и казва: „Господарю Чаута, сърцето ти стана кораво за нас, какво искаш да направим? Наистина ще загинем. Дай на децата си дъждове, ето бирата е за тебе.“ После всички пият от останалата бира, като карат дори и децата си да сръбнат. След това грабват клони, танцуват и пеят за дъжд. Като се върнат в селото, намират съд с вода, поставен на прага от стара жена, топят клоните в него, високо ги размахват и разпръскват капките. След това дъждът не може да не дойде, натоварен на тежки облаци. В този ритуал виждаме съчетание от магия и религия, защото докато пръскането на вода с клоните е чисто магическа церемония, молитвата за дъжд и жертвоприношението са религиозни ритуали. Дъждоносецът на племето мара, в Северна Австралия, отива при някоя локва и изпява там магическата си песен. После гребва в шепите си вода, отпива от нея и я изплюва в различни посоки. След това се поръсва цял, пръска наоколо вода и се връща тихо в лагера. Предполага се, че дъждът няма да закъснее. Арабският историк Макризи описва метод за спиране на дъжд, към който прибягвало номадското племе алкамар в Хадрамаут. Туземците отсичали клон от специално дърво в пустинята, запалвали го, а после посипвали горящата главня с вода. След това силата на дъжда намалявала, тъй както водата изчезва, когато падне върху нажежената главня. Казват, че някои племена от източните ангами в Манипур изпълнявали подобна церемония с противоположна цел, т.е. да предизвикат дъжд. Главатарят на селото слагал горяща главня на гроба на човек, умрял от изгаряния, и с молитви за дъжд гасял главнята с вода. Тук гасенето на огън с вода, която имитира дъжд, се подсилва от влиянието на мъртвеца, защото след като е изгорял, той естествено ще копнее да завали дъжд — да охлади парещото му тяло и облекчи страданията му.
18
Страна на ангоните — племе от южните банту от зулуската група, населяващи областта западно от езерото Нянза. — Бел. пр.