Не само арабите, но и други народи са използували огъня, за да спират дъжда. Така например в племето сулка в Нова Британия нагорещяват до червено камъни, а после ги оставят на дъжда или пък разпръскват във въздуха гореща пепел. Хората смятат, че дъждът скоро ще престане да вали, защото няма да му е приятно да се пари на горещите камъни и пепелта. А телуги изпращат малко голо момиче да покаже на дъжда парчето горящо дърво, което държи в ръката си. Предполага се, че това ще спре валежа. В Порт Стивънз, в Нови Южен Уелс, магьосниците прогонвали дъжда, като хвърляли горящи въглени и едновременно с това пуфтели и крещели. Всеки човек от северноавстралийското племе анула може да спре дъжда просто като нагрее зелена клечка на огъня и заудря с нея вятъра.
При голяма суша диерите в Централна Австралия високо оплакват голямата немотия, сполетяла страната, и тежката си участ — че са полумъртви от глад; призовават духовете на далечните си прадеди, наречени мура-мура и им вдъхват сила да предизвикат обилни валежи. Защото вярват, че облаците са тела, в които се създава дъжд с помощта на мура-мура, благодарение на церемониите, изпълнени от тях или съседните племена. Ето как те се опитват да извлекат дъжда от облаците: изкопават дупка, дълга около четири и широка два и половина-три метра, и над нея издигат конусообразна колиба от дървета и клони. Стар и влиятелен мъж пуска с остър кремък кръв от двама магьосници, осенени от особено вдъхновение от мура-мура. Кръвта, бликаща от ръцете им под лактите, се стича върху другите мъже от племето, които седят скупчени в колибата. В същото време двамата окървавени мъже пръскат с шепи пух и част от него се полепва по изцапаните с кръв тела на техните другари, а останалият хвърчи из въздуха. Кръвта символизира дъжда, а пухът — облаците. По време на церемонията слагат два големи камъка в средата на колибата. Те олицетворяват събиращите се облаци и предсказват дъжд. После вълшебниците, от които са пускали кръв, отнасят двата камъка на петнадесет до двадесет и пет километра и ги слагат колкото се може по-нагоре на най-високото дърво. В същото време другите мъже събират гипс, сгряват го ситно и го хвърлят в някоя локва. Мура-мура виждат това и веднага карат облаците да се появят на небето. Най-сетне мъжете, млади и стари, заобикалят колибата и наведени я блъскат като овни с глави, пробиват си път през нея и се появяват от другата страна. Това се повтаря, докато я разрушат напълно. Забранено им е да използуват за тази цел друго освен главите си, но когато останат само тежките пънове, им се разрешава да ги измъкнат с ръце. „Пробивайки стените на колибата с главите си, те символизират пробиването на облаците, а падането на колибата олицетворява падането на дъжда.“ Очевидно е освен това убеждението им, че поставяйки двата камъка високо на дървото, ще накарат истинските облаци да се дигнат на небето. Освен това диерите си въобразяват, че крайкожията, взети от момчетата при обрязване, имат голямото свойство да предизвикват дъжд. Затова Великият съвет на племето винаги има малък запас от тях, готови за употреба в случай на нужда. Те са внимателно скрити, завити с пера, потопени в лой от диво куче и змия-килим19. В никакъв случай жена не бива да вижда как се отваря подобен пакет. Когато церемонията приключи, крайкожието се заравя, защото му се е изхабила силата. Винаги след като е паднал дъжд, няколко души от племето се подлагат на хирургическа операция, която се състои в това, че с остър кремък им изрязват кожа от гърдите и ръцете. След това удрят по раната с плоска пръчка, за да се засили кръвотечението и я намазват с червена охра. Така се получават изпъкнали белези. Обяснението, което туземците дават за този обичай, е, че те са доволни от дъжда и между дъжда и белезите има връзка. Очевидно операцията не е особено болезнена, защото докато трае тя, пациентът се смее и шегува. Даже са наблюдавали как около опериращия се трупат деца и търпеливо чакат да им дойде редът, а след като ги оперират, бягат, като пеят и надуват гърдичките, та дъждът да плющи върху тях. На следващия ден обаче не били чак толкова доволни, защото раните се опичали и болели. Понякога, когато в Ява искат дъжд, двама мъже започват да се налагат с жилави пръчки по гърбовете, докато рукне кръв. Кръвта символизира дъжд и без съмнение го кара да падне на земята. В продължение на една седмица всеки януари селата от района Егиу в Абисиния водели помежду си кръвопролитни битки, за да си осигурят дъжд. Преди няколко години император Менелик забранил обичая. Но на следващата година валежите били недостатъчни, а народното недоволство така голямо, че императорът отстъпил и позволил да се възобновят безжалостните битки, но само за два дни всяка година. Авторът, който споменава за обичая, разглежда пролятата в тези случаи кръв като умилостивително жертвоприношение пред духовете, които управляват облаците, но е възможно така да се наподобява дъждът, също както при церемониите в Австралия и Ява. Пророците на Ваал, които смятали, че като се кълцат с ножове, докато бликне кръв, ще накарат дъжда да завали, вероятно са действували на същия принцип.