И отново възгледът, че имелът дължи отчасти своята кинетична природа на това, че не расте от почвата, се потвърждава от едно паралелно суеверие за планинския сен или калинка. В Ютланд вярват, че калинката, прораснала на друго дърво, е „извънредно добро средство срещу вълшебство, тъй като щом ме расте на земята, вещиците нямат власт над него, а за да има най-голяма сила, трябва да се отсече на Възнесение“. Затова го слагат над вратата, да попречи на вещиците да влизат. В Швеция и Норвегия приписват магически свойства и на „лятната калинка“ (fiörgrönn), т.е. на калинка, която намерят да расте не по обикновения начин на земята, а на друго дърво, на покрив или в пукнатина на скала, поникнала от семето, разпръснато от птиците. Казва се, че който ходи навън по тъмно, трябва да дъвче мъничко „летяща калинка“; иначе е изложен на риска да го омагьосат и да не е в състояние да се мръдне от мястото си. Също както в скандинавските страни паразитната калинка има славата на противозаклинание срещу вълшебство, така в Германия е все още широко разпространено вярването, че паразитният имел закриля от магия, а както видяхме, в Швеция закачат набрания на Еньовден имел за тавана на къщата, в конюшнята или над яслата на кравите и вярват, че той лишава трола от властта му да прави зло на хора или животни.
Възгледът, че имелът е послужил не само за средството, с което са умъртвили Балдер, но е съдържал и живота му, съответствува на аналогично шотландско суеверие. Според преданието, съдбата на семейство Хей, от Еръл, имение в Пъртшър, близо до залива Тай, е свързано с имела, който растял на някакъв голям дъб. Член на това семейство отбелязал старото поверие, както следва: Родовите символи са вече почти забравени от семействата, които живеят в равнината; но от древен ръкопис, а и от преданието, известно на няколко старци в Пъртшър, става ясно, че родовият символ на Хейови бил имелът. По-рано в околностите на Еръл, недалеч от Соколовата канара, имало огромен дъб на незапомнена възраст, който бил пищно покрит с това растение; смятало се, че с дървото са свързани много заклинания и легенди и че съществуването на рода Хей зависи от съществуването на растението. Хората вярвали, че вейка имел, отсечена с нова кама в навечерието на Всех святих от член на рода, след като същият е обиколил дървото три пъти по посока на слънцето и е произнесъл някакво заклинание, било сигурна муска против всякакво вълшебство или магия и сигурна защита в битка. В люлката на новородените слагали откъснати по същия начин вейки и смятали, че това предотвратява опасността да бъдат сменени от феите със самодивски деца. И най-сетне твърдели, че когато изгние коренът на дъба, „трева ще израсте в огнището на Еръл и гарван ще се настани в гнездото на сокола“. Двете най-злощастни неща, които можел да направи човек с името Хей, били да убие бял сокол и да отсече клон от Еръловия дъб. Така и не можах да науча кога е било унищожено старото дърво. Имението е продадено на хора, които не са от този род и, разбира се, твърди се, че фаталният дъб бил отсечен малко преди това. Старото поверие е намерило място в стихове, които преданието приписва на Томас Стихоплетеца: