Така, на принципа, че подобните неща се привличат, хората очакват, че папратовото семе открива златото само защото, и то е златно на цвят; че това е достатъчна причина то да обогатява своя притежател с неизчерпаем приток на злато. Но в. описанията папратовото семе е освен златно, също сияещо и огнено. Следователно, като имаме пред вид, че двата големи дни за събиране на приказното семе са навечерието на Еньовден и Бъдни вечер — с други думи, по време на слънцестоенето (Коледата не е нищо друго освен старо, езическо чествуване на зимното слънцестоене), — ние сме склонни да гледаме най приликата на папратовото семе с огъня като основна, а на златистия му вид — като вторичен и производен. Изглежда, че папратовото семе е смятано за еманация на слънчевия огън в двата повратни момента по неговия път — зимното и лятното слънцестоене. Това становище се потвърждава от германската легенда, в която един ловец се снабдил е папратово семе, като стрелял по слънцето по пладне на Еньовден: паднали три капки кръв, които той уловил в бяло платно, и това било папратово семе. С други думи, то очевидно е кръвта на слънцето и следователно е пряко извлечено от него. Така може да се приеме за вероятно, че хората си обясняват златния цвят на папратовото семе с това, че е еманация на златния слънчев огън.
Но също като папратовото семе имелът се събира по Еньовден и по Коледа, с други думи, около лятното или зимното слънцестоене — и се предполага, че също като него той притежава силата да разкрива съкровищата на земята. В навечерието на Еньовден в Швеция правят иманярски пръчки от имел или от четири вида дърво, едното от които трябва да е имел. Иманярът слага пръчката на земята след залез и ако е застанал точно над съкровището, тя мърда като жива. Но ако имелът открива злато, той трябва да прави това в качеството си на Златната клонка; а ако се събира около дните на слънцестоенето, излиза, че Златната клонка, също като златното папратово семе, е еманация на слънчевия огън? На въпроса не можела се отговори просто утвърдително. Видяхме, че старите арийци използували огньовете по време на слънцестоенето, пък и другите ритуални огньове, отчасти като заклинания за слънце, т.е. е намерение да снабдят слънцето с нов огън; а след като тези огньове били стъквани обикновено с триене или разпалване на дъбово дърво, на тях може да им се е струвало, че така периодично подсилват слънцето с огъня, който съдържа свещеният дъб. С други думи, дъбът им изглеждал като първичния склад или резервоар и от него вземали От време на време огън, за да подхранват слънцето. Но щом животът на дъба е в имела, то по тази логика имелът би трябвало да съдържа семето или зародиша на огъня, който се получава от триенето на дъбовото дърво. Следователно може би ще е по-правилно слънчевият огън да се разглежда като еманация на имела, отколкото имелът като еманация на слънчевия огън. Какво чудно тогава, че той сияел със златисто великолепие и се наричал Златна клонка. Но вероятно, също както при папратовото семе, хората са смятали, че той придобива своето златисто сияние само в моментите, за които говорихме, особено по Еньовден, когато от дъба извличат огън, за да запалят слънцето… В Пълвербач, в Шропшър, хората още помнят поверието, че дъбът цъфти в навечерието на Еньовден и цветовете повяхват преди изгрев слънце. Девойката, която иска да знае брачния си късмет, трябва да простре бяло платно под дървото нощем, а на сутринта ще намери малко прах по него — единствено това остава от цветовете. Тя трябва да сложи щипка прах под възглавницата си и тогава ще й се появи на сън бъдещият й съпруг. Ако съм прав, този бързо отминаващ цвят на дъба е бил вероятно имелът в качеството си на Златна клонка. Предположението се потвърждава от факта, че в Уелс откъснатата в навечерието на Еньовден вейка имел се слага по същия начин под възглавницата, за да предизвика пророчески сънища; освен това предписанието как да се улови въображаемият цвят на дъба в бяло платно е точно начинът, който са използували друидите, за да уловят истинския имел, когато е падал от клона на дъба срязан от златния сърп. Тъй като Шропшър граничи с Уелс, поверието, че дъбът цъфти в навечерието на Еньовден, може да е уелско по произход, макар и в същност то да е частица от примитивната арийска религия. Както вече видяхме, в някои части на Италия селяните излизат сутринта на Еньовден да търсят по дъбовете „маста на св. Йоан Кръстител“, която също като имела лекува всички рани, е може би самият имел в това му възвишено качество. Следователно не е трудно да си представим как на привидно незначителния паразит е дадено названието Златната клонка, което толкова малко отговаря на обикновения вид на дръвчето. Освен това може би ще разберем защо в древността се е смятало, че имелът притежава забележителното свойство да потушава огъня и защо в Швеция все още го държат в къщите като предпазна мярка срещу пожар. Неговата огнена същност го въздига, на принципа на хомеопатичната магия, в най-добрата предпазна мярка срещу вреда, причинена от огън.