Естествено първобитният човек гледа на удареното от гръм дърво като на заредено с двойна или тройна порция огън; та нали със собствените си очи е видял как могъщият блясък влиза в ствола. Когато индианците, населяващи поречието на р. Томпсън, Британска Колумбия, искали да подпалят къщите на враговете си, изстрелвали в тях стрели от ударено от гръм дърво или прикрепвали към стрелите трески от такова дърво. Селяните венди от Саксония отказват да горят в печките си дървесина от ударени от гръм дървета; казват, че те ще изгорят къщата. По същия начин тонгите от Западна Африка не използуват такова дърво за гориво, нито пък се топлят на запален огън. Напротив, когато гръм подпали някое дърво, винамванга от Северна Родезия загасват всички огньове в селото и наново измазват огнищата си, докато подчинените главатари донасят запаления от гърма огън на върховния вожд, който се моли над него. След това вождът изпраща повия огън във всички свои села и селяните награждават вестителите за този дар. Това показва, че гледат на запаления от мълнията огън с преклонение и то е разбираемо, защото те възприемат гърма и мълнията като самия слязъл на земята бог. По същия начин индианците майду в Калифорния вярват, че Великия мъж е създал света и всичките му обитатели и мълнията е всъщност самият той, който е слязъл бързо от небето и е разцепил дървото с пламтящата си ръка.
Внушава доверие теорията, че преклонението, оказано на дъба от древните европейски народи, и връзката, която установявали между дървото и техния бог-небе, произлизала от това, че в европейските гори мълнията пада много по-често на дъба, отколкото на други дървета. Тази особеност на дървото била установена от поредица наблюдения, предприето през последните години от учени, които имали друга цел, а не да докажат някаква митологична теория. Както и да се обяснява това явление, дали с по-лесното преминаване на електричеството през дъбовата, отколкото през другите видове дървесина, или с нещо друго, самият факт може спокойно да е привлякъл вниманието на нашите първични прадеди, обитаващи просторните гори, които покривали голяма част от Европа; а те естествено си обяснявали явлението простичко и религиозно, като предполагали, че големият бог-небе, пред когото се кланяли и чийто страховит глас долавяли в ехото на гръмотевицата, от всички дървета обичал най-много дъба и често с блясъка на мълнията се спускал от мрачните облаци в него и оставял следа от своето присъствие или преминаване в разцепения и почернял ствол и по попарените листа. И такива дървета бивали заобиколени с ореола на славата, като зрими обиталища на гръмотевичния бог-небе. С положителност се знае, че също като някои първобитни народи гърците и римляните отъждествявали своя велик бог на небето и дъба с блясъка на падналата на земята мълния. И те системно ограждали местата, където е паднал гръм, и ги смятали за свещени. Едва ли ще е прибързано предположението, че предтечите на келти и германци в горите на Централна Европа са почитали по същите причини ударения от гръмотевицата дъб.
Това обяснение на арийското преклонение пред дъба и на свързването на дървото с големия бог на гръмотевицата и небето бе предложено или намекнато много отдавна от Якоб Грим и през последните години получи мощна подкрепа от страна на г. У. Уорд Фаулър. То изглежда по-просто и по-допустимо от обяснението, което бях възприел преди, а именно, че нашите първични прадеди са обожавали дъба предимно заради многото облаги, които са извличали от дървото; а връзката му с небето е била вторична и се е основавала на вярата, че блясъкът на мълнията не е нищо друго освен искра, която богът-небе получава там горе от триенето на две парчета дъбово дърво — по същия начин както долу на земята неговият обожател дивак пали огън в гората. Съгласно тази теория богът на гръмотевицата и на небето произлиза от първоначалния! бог на дъба. Според теорията, която предпочитам сега обаче, богът на небето и на гръмотевицата е великото първично божество на нашите арийски прадеди и неговата връзка с дъба била просто извод, основан на честотата, с която са виждали ударен от гръмотевица дъб. Ако преди да се потопят в мрака на европейските гори, арийците, както предполагат някои, са бродили със стадата си из широките степи на Русия или Централна Азия, тогава те може би са се прекланяли пред бога на синьото или облачно небе и на бляскащата мълния и едва по-късно, в новия си дом са намислили да го свързват с ударените от гръм дъбове.