ГЛАВА LXIX
Прощаване с Неми
Стигаме до края на нашето проучване, но както често се случва при търсенето на истината отговорихме на един въпрос, а повдигнахме редица други; и следвайки пътя си към дома, трябваше да отминем много отклонения, които се откриваха от него и водеха или поне ни се струваше, че водят, към други далечни цели, а не към свещената Немийска дъбрава. Някои от тези пътеки проследихме отчасти; други, ако съдбата е милостива, авторът и читателят ще могат заедно да изминат. Засега сме пътували достатъчно дълго заедно и е време да се разделим. Но преди да го направим, нека се запитаме дали не бихме могли, ако това е възможно, да извлечем някакво по-общо заключение, някакъв урок, някаква надежда и насърчение от печалното описание на човешките грешки и глупост, които привлякоха вниманието ни в тази книга.
Ако имаме пред вид, от една страна, принципната прилика на основните нужди на човека навсякъде и във всички времена, а, от друга — голямата разлика между средствата, които е възприемал, за да ги задоволи в различните епохи, ще сме склонни да заключим, че движението на по-възвишените мисли е било, доколкото можем да го проследим, общо взето, от магията към религията и през религията към науката. В магията човекът разчита на собствените си сили, за да се справи с трудностите и опасностите, които го заобикалят от всички страни. Той вярва в някакъв установен природен ред, на който със сигурност може да разчита и който може да използува за своите цели. Когато открие грешката си и признае със съжаление, че предполаганият от него природен ред и контролът, който е смятал, че може да упражнява над него, са били чисто въображение, той престава да разчита на разума си и на своите неподпомогнати от никого усилия и се предава смирено на благоволението на някакви велики, невидими същества, скрити зад булото на природата, и на тях приписва всички онези способности с далечни последици, които по-рано е приписвал на себе си. Така в по-будните умове магията постепенно бива заменена с религия, която обяснява последователността на природните явления с подчинението им на волята, страстите и капризите на одушевени същества — подобни на човека, макар и далеч превъзхождащи го по власт.
Но с течение на времето и това обяснение се оказва незадоволително. Защото то приема, че последователността на природните явления не се определя от неизменни закони, а е до известна степен променлива и безсистемна и това предположение не се потвърждава при едно по-внимателно наблюдение, тъкмо напротив, колкото по-внимателно се вглеждаме в тази последователност, толкова по-силно впечатление ни прави строгата еднаквост, неизменната точност, с която се извършват природните промени навсякъде, където ги проследим. Всяка нова голяма стъпка в областта на познанието е разширявала обхвата на реда и съответно е ограничавала сферата на привидното безредие в света, докато се стигне до сегашния момент, когато сме готови да предвидим, че дори и там, където случайността и бъркотията сякаш все още властвуват, едно по-пълно познание ще превърне привидния Хаос в Космос. Така по-острите умове, които напират и търсят по-дълбоко решение на тайните на Вселената, започват да отхвърлят като несъстоятелна религиозната теория за природата и се връщат в известен смисъл към старата гледна точка на магията, като поддържат категорично твърдението, приемано при магията само косвено, а именно една строга последователност в реда на природните явления, която, стига внимателно да се наблюдава, ни дава възможност да предвидим техния ход със сигурност и да действуваме по съответния начин. Накратко казано, религията като обяснение на природата бива заменена от науката.
Но докато науката има дотолкова общо с магията, че и двете почиват на вярата в реда като основен принцип на всички неща едва ли ще е необходимо да напомням на читателите на този труд, че редът, предполаган от магията, се отличава много от онзи, който приема науката. Разликата произлиза естествено от различните пътища, по които се е стигнало до двата вида ред. Защото редът, на който разчита магията, е само едно (продължение, по погрешна аналогия, на реда, в който идеите възникват в нашето съзнание, докато редът, определен от науката, почива на търпеливите и точни наблюдения на самите явления. Изобилието, категоричността и великолепието на постигнатите от науката резултати са достойни да ни вдъхновят с жизнерадостна увереност в правилността на нейния метод. Едва сега, след като е напипвал в тъмното в продължение на много епохи, човекът попадна на ключ към лабиринта, златният ключ, който отваря много врати в съкровищницата на природата. Едва ли ще е пресилено да се каже, че надеждата за напредък — морален и интелектуален, а също и материален — в бъдеще, е свързана със съдбата на науката и че всяко препятствие, поставено на пътя на научното откритие, е престъпление срещу човечеството.