Нашето дълго изследователско пътешествие свърши и корабът ни най-сетне свали натежали платна в пристанището. Още веднъж поемаме пътя към Неми. Свечерява се и докато се катерим по дългия склон на Виа Апия, нагоре към Албанските планини, хвърляме поглед назад и виждаме небето, обхванато от пламъка на залеза, неговото златисто великолепие почива като ореол на умиращ светец над Рим и докосва с върха на пламъка купола на св. Петър. Веднъж видяна, такава гледка не се забравя, но ние се обръщаме наново и следваме своя потъмняващ път по хълбока на планината, докато стигаме в Неми и поглеждаме езерото, което бързо изчезва във вечерните сенки на дълбоката падина. Малко се е променило мястото откак Диана приемала преклонението на своите обожатели в свещената дъбрава. Храмът на горската богиня е изчезнал и Горският цар вече не стои на пост пред Златната клонка. Но немийските дъбрави са все още зелени и докато залезът над тях избелява на запад, към нас идва, носен от вятъра, звукът на черковните камбани на Ариция, които бият за вечерня. Ave Maria.105 Нежни и тържествени, те звънят от далечния град и замират бавно надалеч над обширните блата на Кампания.Le roi e mort!106 Ave Maria!