Но подобни обичаи не са присъщи само за затънтените части на Африка и Азия или за палещите пустини на Австралия и Новия свят. Те се изпълняват в прохладата и под сивото небе на Европа. В „дивите гори на Броселианд“, където, ако се вярва на легендата, магьосникът Мерлин все още спи магическия си сън в сянката на глога, има извор, наречен Барантон, който се ползува с романтична слава. Там отивали селяните, когато имали нужда от дъжд. Те гребвали малко вода в чаша и я плисвали върху плоча близо до извора. На Сноудън има самотно малко планинско езерце, наречено Дюлин или Черното езеро, което лежи в „мрачен самотен дол, заобиколен от високи и опасни скали“. Надолу към езерото водят поредица от стъпала и ако човек стъпва по камъните и пръска вода, така че да намокри най-отдалечения камък, наречен Червения олтар, „може само по случайност да не завали дъжд до мръкване, даже и в горещо време“. Вероятно в тези случаи, както на Самоа, смятат камъка за нещо повече или по-малко божествено. Това личи от ритуала, който понякога изпълняват, за да дойде дъжд — потапянето на кръст в извора Барантон — един очевидно християнски вариант на стария езически обичай да се плиска вода върху камък. На различни места във Франция съществува, или доскоро съществуваше обичай, като средство за предизвикване на дъжд да потапят статуя на светец във вода. Близо до стария манастир Комани например има извор на св. Жерве, където жителите от околността отиват, за да си осигурят дъжд или хубаво време, в зависимост от какво се нуждаят посевите. По време на голяма суша те хвърлят в извора древна каменна статуя на светеца, иначе тя стои в нещо подобно на ниша, от която блика изворът. При Колобриер и Карпентра се извършва същата церемония с образите на св. Пон и св. Жан. В няколко села на Навара молитвите за дъжд се отправят към св. Петър и за да бъдат по-убедителни, селяните правели шествие със статуята на светеца — отивали на реката, три пъти го канели да премисли своето решение и да задоволи молитвите им, и ако продължавал да упорствува, го хвърляли във водата въпреки протестите на духовниците, които умолявали и обяснявали, че най-обикновен поклон или молитва пред статуята биха дали същия резултат и в молбите им имало колкото набожност, толкова и истина. След това до двадесет и четири часа дъждът трябвало на всяка цена да завали. Католическите страни нямат монопол да призовават валежи, като потапят статуи на светци във вода. Когато в Мингрелия реколтата страда от недостиг на влага, държат във вода статуята на особено тачен светец, докато не падне хубав дъжд, а в Далечния изток, когато оризът гине от суша, шаните накисват статуите на Буда. Във всички тези случаи обичаят е вероятно в основата си индуктивна магия, но тя може да е скрита зад привидни наказания и заплахи.
Също като други народи, когато молитвите и шествията се оказвали безрезултатни, гърците и римляните се опитвали да привлекат дъжда с помощта на магия. Например, когато посевите и дърветата в Аркадия изгаряли от суша, жрецът на Зевс потапял дъбов клон в един поток на планината Ликеон. След като нарушели по този начин спокойствието й, водата изпускала облак мъгла, от който на земята скоро падал дъжд. Както видяхме, подобен начин за предизвикване на дъжд все още се използува в Халмахера, близо до Нова Гвинея. Хората от Кранон (в Тесалия) пазели в един храм бронзова колесница. Когато искали хубав дъжд, раздрусвали колесницата и дъждът започвал да вали. Вероятно разтърсването на колесницата имало за цел да наподоби гръмотевица; видяхме, че мнимата гръмотевица и светкавица са част от заклинанията за дъжд в Русия и Япония. Легендарният Салмоней, цар на Елида, уподобявал гръмотевицата, като влачел с колесницата си бронзови казани или преминавал с нея по бронзов мост, като едновременно с това хвърлял разпалени факли, за да наподоби светкавици. Той искал богохулствено да наподоби колесницата на Зевс гръмовержеца, която се търкаля по небесния свод. Нещо повече, той заявявал, че в същност е Зевс и като такъв искал да му принасят жертви. Близо до храма на Марс, извън стените на Рим, пазели някакъв камък, известен като lapis manalis21. По време на суша завличали камъка в Рим и предполагали, че това ще накара дъжда веднага да завали.