3. Резюме
Сега на нас ни е ясно защо древните хора са отъждествили Иполит, съпругът на Артемида, с Вирбий, който по мнението на Сервий, се отнася с Диана така, както Адонис — към Венера, и Атис — към Майката на Боговете. Нали подобно на Артемида Диана е била богиня на плодородието и на раждането на деца в частност и в това качество, както и нейната гръцка двойничка, се нуждае от партньор от мъжки пол. А такъв партньор, ако се вярва на Сервий, е бил Вирбий — основателят на свещената дъбрава и първият Немийски цар. Вирбий се утвърждава като митически предшественик или прототип жреците, които служат на Диана и, както и той, умират от насилствена смърт. Затова е естествено да се предположи, че те се намират с богинята на дъбравата в същите отношения, както и Вирбий — накратко казано, смъртният Горски цар е имал за своя царица самата Горска Диана. Ако охраняваното от тях с цената на живота им дърво служи като въплъщения на Диана (което е силно вероятно), жрецът може да й се покланя не просто като пред богиня, но и да я прегръща като съпруга. В такова допускане в крайна сметка няма нищо абсурдно. Даже в епохата на Плиний един благороден римлянин именно така се е обръщал към прекрасната бреза в друга свещена горичка на Диана по Албанските хълмове. Той я е прегръщал и целувал лежал в нейната сянка и обливал с вино ствола й. Този римлянин е приемал дървото за богиня. Обичаят да се встъпва в брак с дървета и досега се практикува от мъже и жени в Индия и други източни страни. Защо тогава той да няма място в древен Лациум.
От приведените примери може да се направи заключение, че култът към Диана в свещената Немийска горичка е имал голямо значение и е извеждал своите корени от незапомнена древност; че Диана се е почитала като богиня на гората и дивите животни, може би и на домашния добитък и реколтата; че древните хора са вярвали в това, че тя дарява мъжете и жените с потомство и помага на майките да раждат; че свещеният огън на Диана, поддържан от целомъдрени девици, постоянно е горял в кръгъл храм-светилище; че с нея се е асоциирала водната нимфа Егерия, която изпълнява една от функциите на Диана (помощ на жените при родилни болки) и която, според народната легенда, в свещената горичка се сключва брак с древния римски цар; че Диана Горска е имала спътник от мъжки пол на име Вирбий, който е в отношения с нея както Адонис — с Венера, и Атис с Кибела; и накрая, че в историческо време митическият Вирбий е бил представен от жреци, Горски царе. Теса загивали от меча на своите наследници, техният живот е бил свързан със свещеното дърво в горичката. Жрецът бил гарантирано защитен от нападение само до тогава, докато дървото остава недокоснато.
Тези изводи сами по себе си, разбира се, са недостатъчни за обяснение на правилата на приемственост на званието Арицийски жрец. Но може би привличането на по-широк кръг от данни ще ни убеди, че те съдържат в зародиш решаването на проблема. Да се спуснем в пътешествие по морето на фактите. То ще бъде дълго и изморително, но заедно с това в него ще преобладава очарованието от познавателното пътешествие, по време на което ние ще посетим множество чуждоземни народи с още по-странни обичаи. Да вдигнем котва, да издуем платното с вятър и да напуснем Италийското крайбрежие.