Около 1830 г. в един от щатите на американския съюз, граничещ с Кентъки, се появил претендент, който твърдял, че е син божи, спасителят на човешкия род, върнал се на земята да припомни дълга на безбожните, на неверниците и на грешниците. Заявявал, че ако не се поправят в определен срок, ще даде знак и в миг светът ще се срине в развалини. Тези необикновени претенции посрещали благосклонно дори хора богати и с положение в обществото. Най-сетне един германец смирено помолил новия Месия да оповести ужасната катастрофа на неговите сънародници на немски, тъй като те не разбирали английски и щяло да е наистина жалко, ако бъдат прокълнати само заради това. В отговор тъй нареченият спасител признал съвсем откровено, че не знае немски. „Какво! — викнал германецът. — Ти, синът божи, да не говориш всички езици и да не знаеш немски дори? Хайде, хайде, ти си негодник, лицемер и луд. Мястото ти е в лудницата.“ Хората наоколо се разсмели и се разотишли, — засрамени от доверчивостта си.
Случва се при смъртта на човешките си превъплъщения божественият дух да се пресели в друг човек. Татарите-будисти22 вярват в многобройни живи Буди, които изпълняват длъжността Велики Лами на най-големите манастири. Когато някой от тези Велики Лами умре, учениците му не скърбят, защото знаят, че той скоро ще се появи отново във вид на пеленаче. Единствената им грижа е да намерят мястото, където се е родил. Ако по същото време видят дъга на небето, смятат, че това е знак, изпратен им от починалия Лама, да ги заведе до неговата люлка. Понякога божественото бебе само разкрива своята самоличност. „Аз съм Великият Лама — казва то, — живият Буда на еди-кой си храм. Заведете ме в моя стар манастир. Аз съм неговият безсмъртен ръководител.“ Независимо от начина, по който се разкрива родното място на Буда, дали с личното му признание или със знак от небето, монасите потеглят на път и радостните поклонници, нерядко придружавани от царя или един измежду най-видните представители на царското семейство, тръгват да дирят и отведат у дома новородения бог. Той обикновено се ражда в святата земя Тибет и в много случаи, за да стигне до него, керванът трябва да премине през най-страшни пустини. Когато най-сетне открият детето, те падат ничком и му се молят. Но преди да бъде признато за Великия Лама, когато търсят, то трябва да ги убеди в самоличността си. Питат го за името на манастира, чийто ръководител претендира да е, на какво разстояние се намира и колко монаси живеят в него. Освен това той трябва да опише навиците на починалия Велик Лама и как е умрял. После слагат пред него различни предмети, като молитвеници, чайници и чаши, и той трябва да посочи онези, които е използувал през предишния си живот. Ако го направи безпогрешно, предявените претенции се признават и той бива отведен триумфално в манастира. Начело на всички Лами стои Далай Лама от Лхаса, тибетския Рим. На него гледат като на бог на земята, а при смъртта му божественият и безсмъртен дух се преражда в дете. Според някои описания начинът за разпознаване на Далай Лама е подобен на вече описания метод за откриване на обикновен Велик Лама. В други описания се говори за избори, за теглене на жребий от златна купа. Там, където се роди, по дърветата и растенията покарват зелени листа, по негова заповед избликват извори, а присъствието му излъчва божествена благодат.
Но той в никакъв случай не е единственият човек по тези места, който се представя за бог. Министерството на колониите в Пекин регистрира всички богове в човешки образ в китайската империя. Броят на боговете, които са се сдобили по такъв начин с права, възлиза на 160. Тибет е благословен с тридесет, Северна Монголия се радва на деветнадесет, а Южна Монголия се къпе в светлина, разпръсквана най-малко от петдесет и седем бога. Водено от бащинска загриженост за благоденствието на поданиците си, китайското правителство забранява на боговете, включени в този регистър, да се раждат другаде освен в Тибет. То се бои да не би раждането на бог в Монголия да има сериозни политически последици, като раздвижи задрямалия патриотизъм и войнствения дух на монголците, които, обединени около някое амбициозно местно божество от царско потекло, да се опитат да му спечелят с мечовете си не само духовно, но и земно царство. Но освен обществено признатите или получилите майсторско свидетелство богове има и множество дребни частни божества или хора, упражняващи занаята на божества, без да са регистрирани, които правят чудеса и благославят своите почитатели в различни дупки и ъгълчета, и през последните години китайското правителство се прави, че не вижда прераждането на тези дребни божества извън Тибет. Но веднъж преродени, правителството ги държи под око по същия начин, по който държи под око и редовно практикуващите и ако някой от тях не се държи както трябва, веднага го деградира, прокужда го в далечен манастир и му забранява най-строго отново да се превъплъти.