Казват, че Владетелят на огъня бил по-важният от двамата, неговите свръхестествени способности никога не се оспорвали и той извършвал ритуалите при сватби, празници и жертвоприношения в чест на Ян, т.е. на духа. В такива случаи му определят специално място и пътят, по който се движи, е покрит с бяло памучно платно. Причината да се съсредоточи царското достойнство в едни и същи семейства били притежаваните от тях прочути талисмани, които губят силата си или изчезват, ако попаднат у човек извън техните членове. Талисманите са три: плодът на пълзящо растение, наречено куи, откъснат преди векове, по времето на последния потоп, но все още пресен и зелен; един ратанг, също много стар и с цветове, които никога не увяхват; и накрая меч, в който се е вселил духът Ян, пази го и прави с него чудеса. Разказват, че в същност духът бил на роб, чиято кръв паднала по някаква случайност на меча, докато го ковали и който умрял доброволно, за да изкупи неволното си прегрешение. С помощта на първите два талисмана Владетелят на водата може да предизвика наводнение и да удави цялата земя. Ако Владетелят на огъня изтегли магическия меч само няколко сантиметра от ножницата му, слънцето се скрива, а хората и животните изпадат в дълбок сън, а ако го изтегли напълно, настъпва краят на света. На този чудотворен меч принасят в жертва биволи, прасета, кокошки и патици за дъжд. Държат го завит в памук и коприна сред ежегодните подаръци, които изпраща кралят на Камбоджа, има скъпи тъкани, с които да завият свещения меч.
Противно на обичая на страната, където мъртъвците се погребват, телата на двамата мистични монарси се изгарят, но ноктите и част от зъбите и костите им се запазват внимателно като амулети. Точно когато огънят унищожава трупа, роднините на починалия магьосник бягат в гората и се крият, за да не ги възвисят в току-що освободеното незавидно достойнство. Хората тръгват да ги търсят и първият, чието скривалище открият, бива провъзгласен за владетел на огъня или на водата.
Това са примери за тъй наречените Господари на природните стихии. Но разстоянието от Италия до камбоджанските гори и изворите на Нил е огромно. И макар Господарите на дъжда, водата и огъня да са открити, на нас ни остава да открием Горски цар, който да съответствува на жреца от Ариция и да носи тази титла. Може би ще го открием не толкова далеч.
ГЛАВА IX
Обожествени дървета
1. Дървесни духове
Култът към дървото е играл важна роля в религиозната история на арийците в Европа. И съвсем естествено. Защото в зората на историята Европа била покрита с огромни вековни гори и намиращите се тук-там полянки сигурно са изглеждали като островчета сред зеления океан. До първи век преди нашата ера Херцинският лес се е простирал на изток от Рейн на разстояние огромно и неизвестно. Разпитваните от Цезар германци пътували по два месеца през него, без да стигнат до края му. Четири века по-късно го посетил император Юлиян и усамотението, мракът и тишината на гората разтърсили издъно впечатлителната му природа. Той заявил, че не познава нещо подобно в Римската империя. В Англия горите на Кент, Съри и Съсекс са останки от големия Андердидски лес, който някога покривал цялата югоизточна част от острова. На запад той, изглежда, се е сливал с друга гора, простираща се от Хемпшър до Девън. През царуването на Хенри II жителите на Лондон все още ходели на лов за диви говеда и глигани в горите на Хемпстед23. Дори и при по-късните представители на Плантагенетите броят на кралските гори възлизал на шейсет и осем. За Арденекия лес се разказва, че доскоро една катеричка би могла да прескача от дърво на дърво по цялата дължина на Уоруикшър.