Необходимо е обаче да разгледаме в подробности представите, на които почива култът към дърветата и растенията. За дивака светът изобщо е одушевен, а дърветата и растенията не правят изключение от правилото. Той смята, че те имат душа като неговата и се отнася по съответен начин с тях. „Казват — пише древният вегетарианец Порфирий, че първобитните хора са водили нещастен живот, защото техните суеверия засягали не само животните, но и растенията. Защо да е по-голямо зло да заколиш вол или овца, отколкото да повалиш бор или дъб, след като и в тези дървета има душа?“ По подобен начин в Северна Америка индианците хидаца вярват, че всеки предмет в природата има свой дух или по техните думи — своя сянка. На тези сенки дължим внимание и уважение, но не еднакво за всички. Например сянката на тополата, най-голямото дърво по долината на Горна Мисури, има разум и ако се подходи както трябва към нея, тя може да помогне на индианците в някои начинания, докато сенките на храстите и тревата нямат особено значение. Когато, набъбнала от пролетното пълноводие, Мисури отнесе част от брега и повлече по течението някое високо дърво, докато корените му все още се държат за земята и стволът не падне с плясък в реката, духът на дървото плаче. Преди индианците смятали за нередно да се повали някой от тези гиганти и когато имали нужда от голям дънер, използували единствено паднали от само себе си дървета. Доскоро някои от по-лековерните стари хора заявявали, че много от нещастията на техния народ били предизвикани от това съвременно пренебрежение към правата на живата топола. Ирокезите вярвали, че всеки вид дърво, храст, растение и тревичка е със свой собствен дух и имали обичай да благодарят на тези духове. Ваниките от Източна Африка смятат, че всяко дърво и най-вече всяка кокосова палма има свой дух: „унищожаването на кокосово дърво се смята равносилно на майцеубийство, защото това дърво им дава живот и храна, както майката на детето си“. Сиамските монаси, които вярват, че всяко нещо има душа, не отчупват и клон от дърво, „защото не искат да счупят ръката на невинен човек“. Разбира се, монасите са будисти. Но будисткият анимизъм не е философска теория. Той е само една първобитна догма, включена в системата на появила се в исторически времена религия. Да предполагаме заедно с Бенфи и други изследователи, че анимистичните теории и теорията за прераждането сред първобитните народи на Азия води началото си от будизма, противоречи на фактите.
Случва се само определени видове дървета да се смятат населени от духове. Говори се, че в Грбал (Далмация) сред големите букове, дъбове и други дървета има някои надарени със сянка или душа, и ако някой повали едно от тях, ще умре на място или най-малкото до края на живота си ще остане инвалид. Ако дървар се бои, че отсеченото от него дърво е от тях, той трябва да отсече главата на кокошка върху пъна със същата брадва, с която е отсякъл дървото. Това ще го предпази от всякаква беда, дори и ако дървото наистина е било одушевено. Копринените тополи, които издигат огромните си стволове на фантастична височина, далеч над всички останали дървета в гората, са обект на почит навсякъде в Западна Африка, от Сенегал до Нигер, и хората вярват, че в тях живее бог или дух. Народностите по Робския бряг24, говорещи езика еве, наричат заселилия се в този горски гигант бог Хънтин. Дърветата, които той най-вече обитава — защото не всяка копринена топола е почетена по този начин, — увиват с пояс от палмови листа и привързват към ствола им принесените в жертва кокошки, а понякога и човешки същества или пък ги поставят в основата им. Дърво, отличено с пояс от палмови листа, не бива да се сече или да се наранява по какъвто и да е начин. Не могат да се секат дори и онези копринени тополи, които не са обитавани от Хънтин, освен ако дърварят не принесе предварително в жертва кокошка или палмово масло, за да се пречисти от светотатството, което има намерение да извърши. Ако човек пропусне да направи жертвоприношение, неговата постъпка може да бъде наказана със смърт. В планините Кангра, в Пенджаб, всяка година принасяли по една девойка в жертва на старо кедрово дърво и семействата от селото се редували да доставят жертвата. Дървото отсекли едва неотдавна.
24
В Западна Африка между реките Волта и Нигер. Пристанищата по този бряг били центрове на търговията с роби. — Бел. пр.