В повечето, ако не и във всички тези случаи, духът се смята за едно цяло с дървото. Той го одушевява и трябва да страда и умре с него. Но съгласно друг и вероятно по-късно появил се възглед, дървото не е тяло, а само жилище на дървесния дух и той може да го напуска и да се връща в него, когато пожелае. Хората от индонезийския остров Сиау вярват в някакви горски духове, които обитават горите или големи самотни дървета. При пълнолуние духът излиза от скривалището си и скита наоколо. Той има голяма глава, много дълги ръце и крака и масивно тяло. За да умилостивят горските духове, хората принасят в жертва храна, кокошки, кози и т.н. по местата, където се предполага, че бродят. Жителите на Ниас смятат, че когато едно дърво умре, освободеният му дух се превръща в демон, способен да умъртви кокосовата палма само като кацне на клоните й и да предизвика смъртта на всички деца в някоя къща, стига да кацне на една от подпорните греди. Съществуват и възгледи, че някои дървета винаги се обитават от демони-скитници, които, ако се наранят дърветата, се освобождават и тръгват да вършат пакости. Затова хората уважават такива дървета и се пазят да ги секат.
Немалко церемонии, свързани с отсичането на дървета, в които са се заселили духове, се основават на поверието, че духовете могат да напускат дърветата когато си искат или само в случай на нужда. Затова, когато островитяните от Палау се готвят да отсекат дърво, те правят магия на неговия дух, за да го напусне и се засели другаде. Когато предприемчивите негри от Робския бряг искат да отсекат ашориново дърво, но знаят, че не бива да правят това, докато духът е в дървото, те слагат на земята за примамка малко палмово масло, а после, когато нищо неподозиращият дух напусне дървото, за да вкуси от лакомството, бързат да отсекат неговото неотдавнашно обиталище. Когато табунгкусите от Целебес се готвят да изчистят част от гората, за да засадят ориз, те изграждат мъничка къщичка и слагат вътре мънички дрешки, храна и злато. После свикват всички духове на гората, предлагат им къщичката и каквото има в нея и ги умоляват да напуснат мястото. След това могат спокойно да изсекат гората, без да ги е страх, че ще се наранят. Преди да отсекат някое дърво, томорите, друго скитническо племе на Целебес, слагат малко бетел в основата му и канят духа, който обитава дървото, да си смени квартирата. Нещо повече, те опират на ствола стълбичка, за да му помогнат да слезе удобно и безопасно. Манделингите от Суматра се опитват да прехвърлят вината за всички подобни провинения върху холандските власти. Затова, ако някой от тях проправя път през гората и трябва да отсече високо дърво, което пречи, той не започва да върти брадвата, докато не рече: „Душо, ти, която живееш в това дърво, не се сърди, че отсичам твоето жилище, защото не го правя по свое желание, а по заповед на контрольора.“ А когато иска да разчисти парче земя в гората, за да го обработва, преди да отсече листните им жилища, трябва да стигне до задоволителна уговорка с горските духове. За целта той отива на средата на мястото, навежда се и се прави, че взема от земята писмо. После, като разгъва парче, хартия, чете високо въображаемо писмо от холандските власти, с което му се внушава Строго да се заеме с разчистването на мястото без повече бавене. После казва: „Чухте ли, духове? Ще трябва веднага да започна да разчиствам, иначе ще ме обесят.“
Случва се дори и след като дървото е отсечено, набичено на дъски и употребено за строежа на къща, горският дух да продължава да се таи в дървения материал и затова някои хора се опитват да го умилостивят, преди или след като се заселят в новата къща. Затова, когато новата къща е вече готова, тораджите от Целебес заколват коза, прасе или бивол и намазват цялата дограма с кръвта на животното. Ако сградата е „лобо“, т.е. храм, заколват кокошка или куче на върха на покрива и оставят кръвта да се стича на двете страни. В такива случаи по-изостаналите тонапу принасят в жертва на покрива човешко същество. Това жертвоприношение на покрива на „лобо“, или с други думи на храма, има същата цел както намазването на дограмата на обикновена къща с кръв. Намерението е да се умилостивят горските духове, които може все още да са в дървения материал. По този начин те остават в добро настроение и няма да навредят на обитателите на къщата. По подобни съображения на Целебес и на Молукските острови хората много се пазят, докато изграждат къщата да не поставят някоя греда наопаки, защото горският дух, който е може би все още в дървото, естествено ще се обиди от такова унижение и ще донесе болест на обитателите. Каяните от Борнео са на мнение, че горските духове са много докачливи и когато са раздразнени, могат да споходят хората, които са ги наранили. Така че след като построят къщата, за което са били принудени да се отнесат зле с много дървета, тези хора се покайват в продължение на година и през това време трябва да се въздържат от много неща, като например да убиват мечки, оцелоти25 и змии.