От направения дотук преглед на благотворните качества на дървесните духове става ясно, че Майското дръвче и Майският стълб са доста широко разпространени и заемат важно място сред народните обичаи на европейското селячество. На много места из Европа и досега съществува обичай напролет, рано през лятото или дори на Еньовден28 да отидат в гората, да отсекат дърво, да го докарат в селото и да го изправят за всеобща радост на хората или да насекат клони и да накичат с тях къщите. Тези обичаи са предназначени да донесат на селото, а и на всяка къща благодеянието, с което дървесният дух има власт да дари. Оттук и практиката да се слага Майско дръвче пред всяка къща или да разнасят едно общо от врата на врата, та всеки дом да получи своя дял благодат. Ще подберем само няколко примера от огромния материал по този въпрос.
В своето „Описание на Уестмит“ сър Хенри Пиърс пише през 1682 г.: „В навечерието на Първи май всяко семейство слага пред вратата си зелен храст, накичен с жълти цветя, каквито има в изобилие по ливадите. По местата, където има много дървен материал, избират високи стройни дървета, изправят ги и те остават така почти през цялата година, та странник може да ги сбърка за знаци, че там се продава бира и всички къщи са кръчми.“ На Първи май в Нортхамптъншър забивали пред всяка къща младо, високо два и половина — три метра дърво, сякаш е израснало на това място и по него и около вратата посипвали цветя. „Сред древните обичаи, запазени в Корнуел, може да се причисли и окичването на вратите и портите със зелени клони от явор или глог и посажданото, или по-скоро забиването на отсечени дървета пред къщите на Първи май.“ На същия ден в Северна Англия имало преди обичай младите хора да стават малко след полунощ и с музика, надувайки рогове, излизали в гората; там кършели клони и ги кичели с китки, венци и цветя. След изгрев слънце се връщали и приковавали накичените с цветя клони над вратите и прозорците на къщите си. Едно време младите в Абингдън, Бъркшър, излизали сутринта на Първи май на групи и пеели песен, от която давам само два куплета:
На Първи май в градовете Сефрън Уолдън и Дебдън, в Есекс, момичетата ходят на групи от врата на врата, носят венци и пеят същата песен. Обикновено в средата на всеки венец има облечена в бяло кукла. Подобни обичаи са съществували и продължават да съществуват из различни части на Европа. Венците обикновено имат форма на пресичащи се под прав ъгъл обръчи. Струва ми се, ирландските селяни все още разнасят украсени с калина и блатниче обръчи с окачени в тях две топки. Твърди се, че обвитите със златна и сребърна хартия топки представляват слънцето и луната.
В първата неделя от май младите момичета в някои села на Вогезите ходят на групи от къща на къща и пеят песен, в която се споменава за „хляба и храната, които идват през май“. Ако им дадат пари, слагат на вратата зелен клон, откажат ли им, пожелават на семейството да има много деца и да няма хляб да ги нахрани. На Първи май във френския департамент Майен от стопанство на стопанство ходели момчета, наречени майотен (Maillotins) и пели весели песни; хората им давали пари или пиене. Те забивали малки дръвчета или клони пред къщите. В Елзас, близо до Саверн, обикалят групи с Майски дръвчета. Пред облечен в бяла риза и с почернено лице човек носят голямо Майско дръвче, но освен това всички държат дръвчета, макар и по-малки. Само един вместо това мъкне огромна кошница, в която събират яйца, сланина и каквото друго им дадат.
В четвъртъка преди „Св. Троица“ руските селяни излизат в гората, пеят песни, плетат венци и отсичат млада бреза, която обличат в женски дрехи, или пък украсяват с разноцветни парцалчета и панделки. После се гощават, а като свършат, отнасят с весели песни и танци накичената брезичка в селото, поставят я в една от къщите и тя остава там като почетен гост до „Св. Троица“. През следващите два дни ходят в къщата, където е настанена тяхната „гостенка“, а на третия — на „Св. Троица“ — отиват при реката и хвърлят брезичката във водата, а след нея и венците. В този руски обичай обличането на брезичката в женски дрехи показва съвсем ясно, че дървото се одушевява, докато хвърлянето във водата е най-вероятно заклинание за дъжд.
В навечерието на Първи май в някои части на Швеция обикалят момчета със снопове пресни брезови клонки с всичките или само част от листата. Водени от селския цигулар, те обикалят всички къщи и пеят майски песни. Тези песни са в същност молитва за хубаво време, богата реколта, материални и духовни блага. Един от тях носи кошница, в която събират подаръци: яйца и разни други неща. Ако ги посрещнат добре, затъкват клонче с листа на стряхата над вратата. Но в Швеция тези церемонии се изпълняват най-вече на Еньовден. В навечерието на св. Йоан Кръстител (двадесет и трети юни) почистват основно къщите и ги накичват със зелени клонки и цветя. Пред вратите и на други места из стопанството изправят млади ели, а много често издигат и малки сенчести беседки. На този ден в Стокхолм има листен пазар, на който предлагат за продан хиляди Майски дръвчета (Maj Stănger), високи от 15 см до три-четири метра, украсени с листа, цветя, цветни хартиени панделки, боядисани и нанизани на тръстика яйчени черупки и т.н. По височините запалват огньове и хората играят около тях или ги прескачат. Но главното събитие през този ден е изправянето на Майското дръвче — прав и висок смърч, с окастрени клони. „Понякога на известни разстояния прикрепят обръчи и напречни летви, а в други случай му слагат дъги, които ги правят да изглеждат като човек с ръце на хълбоците. Не само Майското дръвче, но и обръчите, дъгите и всичко останало е украсено от горе до долу с листа, цветя, изрезки от разноцветни платове, боядисани черупки от яйца и т.н., а най-отгоре има голям ветропоказател или пък знаме.“ Накиченото от девойките Майско дърво издигат с големи церемонии — хората се стичат отвсякъде към него, танцуват и образуват голям кръг наоколо му. Свързани с Еньовден обичаи има и в Германия. Така из градовете по горен Харц издигали на открито високи, украсени с цветя и яйца, боядисани в жълто и червено борове, с обелена в долната част кора. Младите играят около тях денем, а възрастните — вечер. В навечерието на св. Йоан Кръстител в някои части на Чехия също изправят Майско или Еньовденско дръвче. Момците донасят висок бор или ела и ги издигат на някоя височина, а момите ги украсяват с китки, венци и червени панделки. След това танцуват около тях.