Не е необходимо да продължаваме с примерите за този разпространен в различни части на Европа — Англия, Германия и Франция — обичай. Достатъчни са само няколко примера. В своята „Анатомия на заблудите“, публикувана за първи път в 1583 г., пуританският автор Филип Стъбз описва с явно отвращение как докарвали Майското дръвче в дните на добрата кралица Бес29. Неговият разказ ни дава възможност да надзърнем в колоритната и весела едновремешна Англия. „Преди Първи май, по Еньовден или по друго време, всички млади момчета и момичета, стари мъже и женени жени, скитат из гори, горички, възвишения и планини и прекарват нощта в приятни развлечения, а на сутринта се връщат и носят със себе си брези и клони да украсяват с тях своите събирания. И нищо чудно, след като сред тях велик бог и надзорник на техните забавления и игри е не друг, а сатаната, принцът на ада. Но най-голямата ценност, която докарват оттам, е тяхното майско дръвче. А това става с най-голяма почит по следния начин: впрягат двадесет или четиридесет чифта волове, всеки с хубави китки на рогата и тези волове докарват майското дърво (или по-скоро вонящия идол), покрито с цветя и треви, омотано от горе до долу с върви и понякога боядисано в различни цветове и след него вървят с голяма набожност двеста или триста мъже, жени и деца. А като го изправят с развети носни кърпички и знамена на върха, застилат с цветя земята наоколо, връзват по него зелени клони, издигат наблизо летни заслони, навеси и беседки. После започват да танцуват около него, както са правели езичниците при освещаване на идолите си, на които то съвсем прилича или по-скоро е точно това. Чувал съм достоверни сведения (viva voce30) от хора съвсем сериозни и достойни, че едва ли една трета от четиридесет, шестдесет или сто девойки, отишли в гората през нощта, се връщат у дома неосквернени.“
На Първи май в швабските села докарвали високи ели, кичели ги с панделки и ги изправяли, после музиката свирела, а хората танцували весело около тях. Дървото стояло на мегдана през цялата година, докато не докарат ново на следващия Първи май. В Саксония „хората не се задоволяват със символичното довеждане в селото на лятото (като крал или кралица); те докарвали самата свежа зеленина от горите в къщите си: Майски или Еньовденски дръвчета, за които се споменава в документи още от тринадесети век. Доставянето на Майското дръвче било празник. Хората отивали в горите да търсят Май (majum quaerere), докарвали млади дървета, особено ели и брези и ги изправяли пред вратите на къщите, пред оборите, или пък в стаите. Както вече казахме, млади момци изправяли такива Майски дръвчета пред прозорците на любимите момичета. Освен тези домашни Майски дръвчета изправяли и голямо Майско дърво или Майски стълб, което също докарвали с тържествено шествие и издигали насред село или на градския пазар. Избирала го цялата община и го пазели много внимателно. Обикновено окастряли клоните и листата и оставяли само короната, на която връзвали, освен многото цветни панделки и изрезки от плат, разнообразни храни като наденички, питки и яйца. Младите се състезавали за тези награди. «Мазните стълбове», които все още виждаме по нашите панаири, са остатък от старите Майски стълбове. Обикновено на Майския празник се надбягвали пеша или на коне — забавление по Еньовден, което с течение на времето се изпразнило от своето съдържание и доживяло като народен обичай и досега в някои части на Германия.“ Младежите от Бордо изправяли на Първи май Майски дръвчета на всяка улица, украсявали ги с гирлянди и големи корони и всяка вечер през целия месец младите танцували около дървото. И до ден-днешен във всички села и градчета на веселия Прованс изправят на Първи май Майски дръвчета, накичени с цветя и панделки. Под тях младите се веселят, а старите почиват.