В Силезия съревнованието за кралската корона е било и все още си остава част от народните празненства около празника на Св. Троица. Това съревнование имало различни форми, но целта или финишът било обикновено Майското дръвче или Майският стълб. Понякога младежът, който успеел да се покатери по гладкия стълб и да свали оттам наградата, бил обявяван за Крал на Св. Троица, а любимото му момиче ставало негова кралица. След това Кралят се отправял с Майския храст, следван от останалата част от компанията, към кръчмата, където веселието завършвало с гощавка и танци. Често младите стопани и ратаи се надбягвали на коне до украсения с цветя, панделки и корона Майски стълб. Който стигнел първи, ставал Крал на Св. Троица, а останалите трябвало да се подчиняват на заповедите му до края на деня. Най-слабият ездач ставал Смешника. При Майското дърво всички слизали от конете и вдигали на раменете си Краля. Той се покатервал ловко по стълба и свалял прикрепените на върха му Майски храст и корона. Междувременно Смешникът бързал към кръчмата и там изгълтвал с най-голяма скорост четири квартови бутилки31 с ракия и тридесет кифлички. В това време Кралят, който носел Майския храст и короната, се отправял начело на групата също към кръчмата. Ако до тяхното пристигане Смешникът успеел да се справи с кифличките и ракията и посрещнел Краля с приветствие и с чаша бира в ръка, сметката му плащал Кралят, но иначе трябвало да си я плаща сам. Тържественото шествие започвало да се извива през селото след черква. Начело яздел Кралят, накичен с цветя, с Майския храст в ръка. След него идвал Смешникът, с обърнати наопаки дрехи, с дълга ленена брада и с короната на Св. Троица на главата. Следвали двама ездачи, преоблечени като гвардейци. Шествието спирало пред всяко домакинство, двамата гвардейци слизали, затваряли Смешника в къщата и искали от домакинята откуп — да купят сапун да изперат брадата на Смешника. Обичаят им разрешавал да отнесат всякаква храна, която намерят, стига да не е заключена. После отивали в къщата, където живеела любимата на Краля. Приветствували я като Кралица и й връчвали подходящи подаръци, като например многоцветен шарф, парче плат и престилка. Царят получавал за награда жилетка, шалче и т.н. и имал правото да посади Майския храст или Св. Троицкото дърво пред двора на господаря си, където той оставал като почетен знак до същия ден на другата година. Най-сетне шествието се отправяло към кръчмата, където Кралят и Кралицата откривали танците. Понякога Кралят и Кралицата заемали тези длъжности по друг начин. Правели човек от слама в естествена големина, слагали на главата му каскет и го отвеждали с каруца, седнал между двама предрешени като гвардейци младежи до мястото, където го очаквал съд. След каруцата вървяла голяма тълпа. Проведеният по всички правила съдебен процес водел до произнасяне на смъртна присъда над сламения човек. Завързвали го за стълб на лобното място и млади мъже се опитвали със завързани очи да го прободат с копие. Който от тях успеел, ставал крал, а неговата любима — кралица. Сламеният човек бил известен под името Голиат.
В една датска енория някога съществувал обичай да обличат на Св. Троица малко момиче като булка и малко момче — като младоженец. Обличали я с цялото великолепие на истинска булка, а на главата й слагали корона от най-свежите цветя на пролетта. Младоженецът бил облечен и пищно украсен с цветя, панделки и ленти. Другите деца се закичвали колкото се може по-хубаво с жълти цветя. Те обикаляли къщите с най-голяма тържественост. Начело на шествието вървели две шаферки, а пред него шест-седем вестоносци препускали на дървени кончета и съобщавали за пристигането им. Децата получавали дарове — яйца, масло, хляб, сметана, кафе, захар и свещи, и ги отнасяли в кошници. Когато свършели обиколката си, няколко селянки помагали да се устрои сватбеният пир и децата тропали весело с дървените си обувки по пода от утъпкана глина, докато слънцето изгреело и птичките запеели. Но това е вече минало. Само старите хора си спомнят все още за малката булка на Св. Троица и празничното й великолепие.
31
Квартова бутилка — около 1,14 литра, т.е. в случая повече от 4,5 литра ракия! (sic!). — Бел. пр.