Видяхме, че церемониите, свързани по други места с Първи май или седмицата след Св. Троица, в Швеция се извършват обикновено по Еньовден. И съответно установяваме, че в някои части на шведската провинция Блекинге все още избират Еньовденска булка, на която отпускат обикновено назаем „короната от черквата“. Девойката си избира жених, събират се дарове за младоженците, на които за известно време гледат като на мъж и жена. Останалите младежи също си избират булки. Изглежда и в Норвегия все още имат подобни обреди.
На Първи май момчетата от околностите на Бриансон (департамент Дофин) завиват в зелеви листа момък, чиято любима го е изоставила и се е оженила за другиго. Той ляга на земята и се прави на заспал. Тогава момиче, което го харесва и би се омъжило за него, идва да го събуди и да му помогне да стане, като му предлага ръката си и копринен шал. Те отиват заедно в кръчмата и повеждат танците. Но трябва да се оженят в срок от една година, иначе започват да се отнасят към тях като със стар ерген и стара мома и ги изключват от компанията на младите. Момъкът наричат Майски жених. В кръчмата той сваля от себе си листата; от тях и цветя неговата партньорка прави китка и я закичва на гърдите си следния ден, когато той отново я води в кръчмата. Руският обичай, спазван в Нерехтинска област, е свързан с четвъртъка преди Св. Троица. Девойките отиват в брезова гора, слагат пояс или лента около величествена бреза, извиват долните й клони така, чеда образуват венец, и се целуват две по две през венеца. Момичетата, които са се целунали през венеца, се наричат една друга кръстници. После една от тях излиза напред и като се преструва на пиян мъж, се просва на земята и се прави на дълбоко заспала. Друго момиче я буди, целува я и накрая цялото ято се пръска из гората да вие венци, които девойките хвърлят в някой поток. По плаващите в потока венци те четат своята съдба. Най-вероятно някога ролята на заспалия се е изпълнявала от момък.
В тези френски и руски обичаи имаме изоставен годеник, докато в следващите става дума за изоставена годеница. На Заговезни словенците от Оберкрайн влачат с весели викове нагоре-надолу из селото сламена кукла. После я хвърлят във водата или я изгарят и по височината на пламъците съдят колко, ще е богата реколтата през годината. Шумната тълпа завършва с предрешен като жена мъж, който влачи дъска и се преструва на изоставена годеница.
В светлината на изложеното по-горе събуждането на изоставения сънливец от последните церемонии вероятно олицетворява събуждането на растителността напролет. Но не е лесно да се определят съответните роли на изоставения годеник и момичето, което го събуждат от сън. Дали спящият е безлистната гора или голата земя на зимата? Дали момичето, което го събужда, е прясната зеленина или благодатните лъчи на пролетното слънце? Едва ли ще е възможно да отговорим на тези въпроси при данните, с които разполагаме.
В планинската част на Шотландия събуждането на растителността през пролетта се представя образно на 1 февруари, деня на св. Бриджит. На Хебридските острови например във всяка къща господарката и слугините вземат снопове овес и ги обличат в женски дрехи, слагат ги в големи кошници, оставят край тях тояги и наричат това булчинско легло; а после господарката и слугините извикват три пъти: „Бриджит дойде, Бриджит е добре дошла“. Правят това точно преди да си легнат, а когато станат на сутринта, търсят из пепелта отпечатък от тоягата на Бриид. Намерят ли, смятат, че това означава добра реколта и богата година, а обратното приемат като лошо предзнаменование. Друг свидетел описва случая по следния начин: „Обикновено вечерта преди Сретение господне в част от къщата близо до вратата се прави легло от слама и сено, на което постилат одеяла. Когато всичко е готово, някой излиза и повтаря три пъти: «Бриджит, Бриджит, влезни, леглото ти е готово.» До него оставят да горят цяла нощ една или повече свещи.“ По-рано в навечерието на 1 февруари на о. Ман имаше празник, наречен на манкски език32 Лаал Брииши (Laa’l Breeshey) в чест на ирландската дама, която отишла на о. Ман да получи було от св. Мохолд. Според обичая събираха сноп зелена тръстика и с него в ръка приканваха блажената св. Бриджит да дойде да преспи в къщата им тази нощ. На манкски поканата звучи по следния начин: „Brede, Brede, tar gys my thie tar dyn thie ayms noght. Foshil jee yn dorrys da Brede, as lhig da Brede е heet staigh.“ А това означава: „Бриджит, Бриджит, ела в моята къща тази нощ. Отворете вратата на Бриджит и нека Бриджит влезе.“ След като повторят няколко пъти тези думи, пръскат тръстиката по пода вместо килим или легло за Бриджит. Много подобен на този обичай се спазва на някои от Външните острови на древното Манкско кралство. От тези манкски и шотландски церемонии става ясно, че под излинялото християнско расо на Св. Бриид или Бриджит се крие стара езическа богиня на плодородието. И това най-вероятно не е никой друг, а Бригита, келтската богиня на огъня, а очевидно и на посевите.