— Ще превръщате паветата в злато?
— И златото в павета — отвърна Микулин.
— Скоро ли?
— Да, сега скоро. Предварителните работи са завършени. В лабораторията ми всичко е готово за опита. Теоретически въпросът е решен. И може би няма да минат няколко дни и вие ще станете свидетел как се осъществяват мечтите на алхимиците. У всички тези алхимици има зрънце истина! Великият алхимик от средните векове, арабинът Абу-Мурзи-Джафар-ал-Софи казва, че металите — тела, които променят свойствата си, — се състоят от меркурий, тоест живак, и сяра, и затова може да им се притури онова, което нямат достатъчно, или да им се отнеме излишното. Ние, съвременните „алхимици“, действуваме с подобен метод: стремим се да променим строежа на атома, като отнемаме или прибавяме липсващите електрони. В периодичната система на Менделеев златото е на седемдесет и девето място, а живакът — на осемдесето, и атомното им тегло е много близко: на златото е сто деветдесет и седем и две десети, а на живака — кръгло двеста и шест десети…
— Хайде на обяд! — чу се силният, дрезгав глас на Егоровна.
— Идваме — стана Микулин. — А довечера елате в лабораторията. Ще присъствувате като почетен свидетел на получаването на първото кюлче злато.
„Късметът ми работи“ — помисли си Клейтън.
Всичко се нареждаше много по-добре и по-лесно, отколкото бе очаквал.
НЕСПОЛУЧЛИВИЯТ ОПИТ
След обяда Клейтън се прибра в стаята, както е редно за болен, и си легна. Но следобедният му сън бе изпълнен с доста будни мисли. Клейтън трябваше да обмисли по-нататъшния план на действие, ако тайната за получаване на злато по изкуствен път бъдеше открита днес от Микулин. Да го убие! Но това не е лесно. Дори е много трудно. Може би е по-лесно да убие Грачов. Но той е само лаборант. Нещо като слуга. Подай, загрей, вземи… Микулин? Казват, че бил гениален… Напълно е възможно. Ала Микулин притежава още един талант: спечелва симпатиите на околните. Клейтън се мъчеше да убеди себе си, че ученият си е наумил да погуби цивилизацията, но маската на злодей не прилягаше на Микулин и на открития поглед на големите му, привличащи като магнит очи.
— Не може Лор да е равнодушна към тези очи — прошепна Клейтън. И мислите му се прехвърлиха върху девойката, още преди да е „премахнал“ Микулин. Да убие Лор? Да убие младото момиче, което приличаше на весело момче? Та той няма намерение да убива никого! Ще научи как се получава златото, ще съобщи на Дод и нека те правят каквото искат. Впрочем не. Клейтън би бил лош патриот, ако не изпълни гражданския си дълг. Трябва по-малко да разсъждава, а да действува. „Аз не будя подозрения у Микулин и мога да попитам направо как смята да използува своите изобретения. Ако наистина мисли да ги използува като оръдие за революционна борба, няма да се церемоня нито с него, нито с останалите.“
Вечерта Клейтън отиде в лабораторията. Там вече кипеше трескава работа. Лор и Грачов явно се вълнуваха. Грачов се опитваше да скрие вълнението си под маската на обичайната шеговитост.
— Как мислиш, Вася, скоро ли ще правят обществени клозети от злато? — попита той Микулин.
Микулин се усмихна както винаги. На високото му открито чело изобщо не личеше колко е напрегнат, сякаш вършеше съвсем проста, обикновена работа.
— Сипи тука, върху тази пръчица — нареди той на Грачов, вместо да му отговори. Грачов сипа върху малката пръчка бял прах от стъклена тръбичка.
Ръцете му леко трепереха.
— Стига ли?
— Стига, Ечим, благодаря. Альонка, отдръпни се, пак стоиш срещу тръбичката. Сега ще пусна ток…
Лор се отдалечи. В лабораторията настана тържествена тишина. Микулин обърна прекъсвача. Моторът забуча, изпращя искра. Празните тръбички се напълниха със зеленикав пламък. Четири чифта очи се впериха в белия прах.
— Става! — изкрещя Грачов. — Почернява!
— Нищо не става — отговори спокойно Микулин. — Прахът не бива да почернява.
Скоро белият прах почерня като въглен.
Микулин се разсмя и като се обърна към Клейтън, каза:
— Извинявайте, избързах с поканата си. Пак неуспех! Въпреки че не разбирам как можа да се случи. Альонка, я ела да оправим.
По лицата на Лор и Грачов беше изписано искрено, дълбоко разочарование.