Но никаква буболечка, си казах аз, не би могла да помести хладилник. Нито хиляда буболечки. И още повече, никоя не би поискала. Никоя буболечка не я е грижа, дали хладилника е във всекидневната или в кухнята.
Хелън беше много делова. Тя просна парцала на мивката да съхне, а после отиде във всекидневната и загаси лампата.
— Няма да е лошо да се върнем в леглата — каза тя. — Ако имаме късмет, ще можем да поспим.
Отидох при алармения звънец зад кухненската врата и прекъснах връзката му с жицата, която водеше навън към скалата.
— Сега — казах аз на Хелън — ще можем да поспим.
Не очаквах, че ще бъда в състояние да дремна. Очаквах да остана буден и през остатъка от нощта, безпокоейки се за хладилника. Но заспах, макар и не за дълго.
В шест и тридесет Белсън включи своя оркестър и ме вдигна от леглото.
Хелън се надигна и седна с ръце на ушите.
— О, пак ли! — извика тя.
Станах и затворих прозорците. Това малко намали шума.
— Сложи си възглавницата върху главата — посъветвах я аз.
Облякох се и слязох по стълбите. Хладилникът беше в кухнята и всичко изглеждаше, че е наред. Наоколо пълзяха няколко буболечки, но те с нищо не пречеха.
Направих малка закуска и после отидох на работа. Течеше вторият ден, в който отивах рано на работа. Ако това продължава, казах си аз, кварталът ще трябва да се обедини и направи нещо относно Белсън и неговия оркестър.
Работата вървеше отлично. Сутринта продадох две полици и подготвих третата.
Когато се върнах в службата рано след обяд, там ме чакаше някакъв индивид с безумен поглед.
— Вие сте Марсдън, нали? — попита той. — Вие сте човека, сдобил се с ахатова скала.
— Такава ми казаха, че е — отвърнах аз. Човекът беше дребен. Носеше развлечен сиво-кафяв панталон и високи обувки. На колана му висеше геоложко чукче.
— Чух за скалата-ахат — каза възбудено и малко войнствено той — и не можах да повярвам. Изобщо няма ахат, който да а достигал такава големина.
Не харесах държането му.
— Ако сте дошъл да спорите…
— Не е това причината — каза мъжът. — Казвам се Крисчън Бар. Разбирате, че съм колекционер на минерали. С това съм се занимавал през целия си живот. Имам голяма колекция. Президент съм на нашия клуб по минералогия. Печелил съм награди почти на всички изложби. И мисля, че ако имате такава скала…
— Да?
— Ами, ако имате подобна скала, мога да ви направя за нея едно предложение. Но първо бих желал да я видя.
Бутнах шапката си на тила и казах:
— Да вървим.
В градината Бар обикаляше очарован около скалата. Той навлажни палеца си и потри гладките места по повърхността й. После се наведе близо до нея и я разгледа внимателно. Прекара замислено ръка по повърхността й и промърмори нещо под нос.
— Е? — попитах аз.
— Ахат е — ми отговори със затаен дъх Бар. — Очевидно уникален, перфектен ахат. Погледнете този вид осеяна с точки повърхност… ами, това е отпечатъка на вулканичната шупла, вътре в която се е оформил. Има очакваната характерна пъстрота на повърхността, а отчупванията, където е нащърбена, показват субраковинно деление. И разбира се има признаци за ивично нашарване.
Той измъкна геоложкото чукче от колана си и небрежно удари скалата. Тя звънна като чудовищно голяма камбана.
Бар замръзна с отворена от учудване уста.
— Не би трябвало да прави това — обясни той веднага, щом дойде малко на себе си. — Звучи, сякаш е куха.
Отново чукна и скалата отново екна.
— Ахатът е странно вещество — каза той. — По-твърд е и от най-добрата стомана. Предполагам, че от него би могло да се направи камбана, ако можеше да се изработи.
Бар втъкна геоложкото чукче обратно в пояса си и започна да обикаля около скалата.
— Може да е гръмотевично яйце2 — промърмори той. — Но не, не може да бъде. Гръмотевичното яйце има ахат в центъра, а не на повърхността. Още повече, че ахатът е ивичен и не се среща заедно с гръмотевично яйце.
— Какво представлява едно гръмотевично яйце? — попитах аз, но той не ми отговори. Беше клекнал и изследваше долната част на скалата.
— Марсдън, колко бихте искал за този ахат? — попита Бар.
— Би трябвало вие да знаете цената му — отвърнах аз. — Нямам представа.
— При това положение ще ви дам хиляда.
— Не съм съгласен — казах аз. Не че смятах сумата за малка, а просто по принцип, че не трябва да се приема веднага още първото предложение.
— Ако не беше кух, би струвал много повече.
— Не можете да сте сигурен, че е кух.
— Чухте, когато го ударих.
— Може би звукът му е избщо такъв.