Не се наемам да описвам чувствата, с които наблюдавах. Изумлението, разбира се, преобладаваше. Льогран изглеждаше напълно изтощен от вълнението и почти не каза нищо. Лицето на Юпитер побледня за няколко минути като на смъртник; доколкото можеше да побледнее лицето на негър. Той бе изумен ударен сякаш от гръм. След това падна на колене в ямата, зарови голите си ръце чак до лактите в златото и ги остави така, като че се бе потопил блажено във вана с топла вода. Накрая въздъхна дълбоко и произнесе нещо като монолог:
— И фсичко това от златния бръмбар! Милият, златен бръмбар! Бедничкото златно бръмбарче, което така дивашки ругаех! Не се срамуфаш от себе си, негър такъф! Отговори де!
Накрая се принудих да събудя господаря и слугата от унеса и да им напомня, че е целесъобразно да пренесем съкровището. Ставаше късно и това налагаше да положим усилия и да отнесем всичко вкъщи преди разсъмване. Трудно ни бе да решим какво да правим и дълго време обсъждахме въпроса — толкова объркани бяха мислите ни. Накрая извадихме от сандъка две трети от неговото съдържание, което ни даде възможност да го измъкнем с известни затруднения от ямата. Извадените скъпоценности скрихме из къпиновите храсти, а кучето оставихме да ги пази със строги заръки от Юпитер да не мърда под никакъв предлог, нито да отваря уста до нашето завръщане. После се отправихме бързо към къщи със сандъка и след много мъки се добрахме благополучно до хижата в един часа след полунощ. Изтощени до крайност, ние не бяхме в състояние да направим нищо друго — и човешката натура си има граници. Починахме си до два часа, хапнахме, а след това се отправихме незабавно към хълмовете, въоръжени с три здрави чувала, които за щастие се намериха в къщата. Малко преди четири часа пристигнахме при ямата, разделихме приблизително плячката на три и без да заравяме дупката, отново се отправихме към хижата, където за втори път свалихме златния си товар точно когато първите слаби проблясъци на зората засияха на изток над върхарите на дърветата.
Съвсем капнахме от умора, но възбудата ни пречеше да си починем. След като дрямахме неспокойно три-четири часа, станахме едновременно, като че се бяхме наговорили предварително, за да разгледаме нашето съкровище.
Сандъкът беше пълен догоре и ние цял ден и по-голямата част от следващата нощ разглеждахме внимателно съдържанието му. От ред или системност в подреждането нямаше и следа. Всичко бе струпано безразборно. След като групирахме внимателно всичко, установихме, че притежаваме дори по-голямо богатство, отколкото предполагахме първоначално. В монети там имаше повече от четиристотин и петдесет хиляди долара, като оценихме стойността им колкото можехме по-точно по текущия курс. Сребърни монети нямаше никакви. Само златни и най-разнообразни древни монети: френски, испански и немски, между които няколко английски гвинеи и някакви други, каквито никога дотогава не бяхме виждали. Имаше и няколко много големи и много тежки монети, но дотолкова изтъркани, че не успяхме да разчетем нищо от надписите им. Американски изобщо нямаше. Оценката на стойността на скъпоценните камъни се оказа още по-трудна. Имаше диаманти някои изключително големи и красиви, всичко сто и десет на брой, между които нито един малък; осемнадесет рубина със забележителен блясък, триста и десет прекрасни изумруда; двадесет и един сапфира и един опал. Камъните бяха извадени от обковките им и после нахвърляни в сандъка. Самите обковки, които отделихме от златото, бяха по всяка вероятност сплескани с чукове, за да не могат да се познаят. Освен всичко това имаше и голямо количество златни украшения; близо двеста масивни пръстена и обици; великолепни огърлици ако не се лъжа, тридесет на брой; осемдесет и три много големи и тежки разпятия; пет златни и извънредно тежки кадилници; грамадна златна купа за сервиране на пунш, украсена с богато гравирани лозови листа и вакханални фигури; две изящно изработени релефни дръжки на шпаги и много други по-дребни предмети, които вече не си спомням. Тежестта на тези скъпоценности надвишаваше сто и шестдесет килограма, без да смятам сто деветдесет и седемте великолепни златни часовника, между които три най-скъпи, всеки от които струваше не по-малко от петстотин долара. Много от тях бяха твърде стари и не можеха да служат вече за часовници; механизмите им повече или по-малко бяха разядени от ръжда, но богато инкрустирани със скъпоценни камъни и със скъпи капаци. Тази нощ оценихме цялото съдържание на сандъка на милион и половина долара, но впоследствие при продажбата на бижутата и скъпоценностите (една малка част запазихме за лична употреба) се оказа, че оценката ни на съкровището е била твърде ниска.