От водата изскочи Белият дявол и премина точно покрай краката ми.
Изведнъж се издигнах във въздуха. Силните ръце на непознатия се бяха протегнали към мен и ме издърпваха заедно с въжето. Клатещите ми се крака се разминаха на косъм със зейналата паст на Дявола. Когато светкавица пак освети небето, видях белият звяр да се носи над перилото на яхтата. Чух пронизителния писък на Ева и ръцете, които ме издърпаха, ме пуснаха на палубата. Чудовището се изви в зловеща арка и се върна обратно в океана. На палубата плисна гигантска вълна и потопи яхтата.
Взирах се в процеждащата се от небето светлина. Жълтият «Зодиак» премина покрай мен. Някакво въже се откъсна и просъска. Не изпусках от очи светлината и когато водата се отдръпна, ми се стори, че в каютата отдолу виждам Ева с брадва в ръце.
Над палубата проблесна светкавица и гръмотевица разлюля яхтата. Обърнах се и видях брадатият мъж да се изправя на колене. Наклони чорлавата си глава и се пресегна да извади ножиците от плешката си. Падна нова светкавица и видях, че по гърба му се стича кръв.
Мъжът се строполи.
Изправих се с мъка на крака. Видях «Зодиак» нелепо заседнал в мостика с носа нагоре. Яхтата се наклони рязко и стоманената мачта проскърца. Внезапен удар в лицето ме свали отново на палубата. Лежах объркан и замаян и чаках Ева да стовари брадвата. След това нова светкавица освети люлеещото се въже. То се клатеше от върха на мачтата и плющеше като камшик. Скобата в края му ме беше шибнала през бузата и бе оставила отворена рана. Сега се носеше свободно над мен, сякаш се любуваше на дяволското си дело.
Пресегнах се, хванах се за нея и опитах да се изправя. От раната в гърдите ми шурна кръв и ме прониза силна болка, от която ми призля. Върху ми се стовари още една огромна вълна. Избърсах водата от очите си и през палубата видях Ева да се приближава. Тя се измъкна от мостика и тръгна към падналия мъж.
Извиках в опит да го предупредя, но гласът ми бе прекалено слаб. Нямах сили нито да стоя прав, нито да помръдна. Палубата се наклони или така ми се стори, докато губех съзнание. Тъмнината отново се спусна пред очите ми. Стисках като олюляващ се пияница металното въже и се опитвах да не припадна. По въжето в ръцете ми сякаш течеше ток. Ослепителна разклонена светкавица разцепи небето.
Ева вдигна брадвата над мъжа, лежащ на ръба на яхтата. Видях как яркото й острие се издига нагоре. Концентрираната й тежест описа орбита като на мятащия се във въздуха скат, събрал гнева на океана. Когато достигна апогея си и се спря, преди да се стовари, видях зад нея Белият дявол да изскача от водата, а високо в небето светкавица се стрелна да докосне металната мачта като в огледална действителност.
Бутнах желязното въже. То проблесна като огън през палубата. Стрелна се покрай падащата брадва, закачи металното острие и двете образуваха перфектен проводник.
Лицето на Ева грейна като слънце, черепът й побеля. Тялото й излъчваше светлина, костите й се нажежиха. Светкавицата премина през пипалата на косата й. Тя се търколи пламнала от палубата, когато скатът се спускаше във водата. Той я прибра в устата си като полудял огнен език, погълна я в тъмнината на търбуха си и се скри в океана.
Гледах поразен надигащата се вода. Палубата потъна, след това пак се издигна. Падналият мъж бавно се изправи на крака. Нова вълна се сгромоляса върху яхтата и го събори пак, след това тръгна към мен. Докато се борех с връхлитащия ме воден стълб, чух отдолу ужасяващ стържещ звук. Яхтата се наклони със силен трясък и ме бутна на палубата. Като стигнах до мачтата, се хванах за въжетата. Небето се разцепи от нова светкавица и под нея във врящата вода видях да се подават тъмни зловещи скали.
Това бяха скалите, потопили «Аргонавт» и удавили капитан Брага и неговия екипаж.
Корпусът отново проскърца заплашително. Яхтата се наклони и се разтресе. Стисках ужасен металния стълб на въженото перило. Килът се блъсна в скала и високата мачта силно се наклони. Вълна като планина се изсипа на палубата и аз се озовах под водата, както си стисках перилото. Бушуващият воден поток ме дръпна за краката и влезе в гърлото ми. За миг не чувах нищо, освен ужасяваща тишина, след това около мен внезапно засвистя и яхтата изскочи пак на повърхността. Водата бързо се отдръпна, но гърлото ми още бе задавено и не можех да дишам. Претърколих се по гръб и устата ми се отвори, за да извикам, но не излизаше глас. Задушавах се.
Океанът се надигна около мен. Нищо не можех да направя. Гледах с ужас безмилостното небе. Скоро светкавиците вече не ми се струваха ярки, а само тънички очертания в сгъстяващата се тъмнина, сякаш умирах в полуизмътено яйце или се раждах в ковчег.