3/1. Докато боледувах, някой ми откраднал еднолитровата бутилка рейкила. (не се чете). Преместих раницата и запасите от пейоте в килията на падрето за по-сигурно. Довери се на местните богове.
3/3. Бурята разлюлява водата, надигат се вълни. Видима височина 2 метра, (не се чете) акули и велики бледолики във водата. Един час, достатъчно. Безмилостно главоболие.
3/4. Бурята продължава, вали като из ведро, (не се чете) в църквата. Гъбите дерумбе доста превъзхождат планинските хонгос. Падрето пее странно неземно икаро, възнасям се. (не се чете) звукови образи, надигаща се вълна от кристална информация, възвишена.
3/6. Бурята най-накрая утихна. Равно море. (не се чете). Падрето твърди, че има девствена полянка с дерумбе в подножието на водопадите. Преход през джунглата: 4 часа; изкачване до водопадите: 2 часа. Водопадите са омайващи; гъбите ги няма. Падрето обвинява Обуела. Научавам нови хуичолски ругатни.
3/9. Гмуркане цял ден. Nada. Остават две кислородни бутилки, (не се чете). Спомням си за търговския кораб «Рапид», потънал край Западна Австралия. Капитанът го запалил, за да скрие местонахождението. Може би същото се е случило с «Аргонавт», след като са взети съкровището и главата?
(Още записки на ръка, синьо мастило, на скъсана кафява хартия, вмъкнати тук:).
«Аргонавт» построен от дърво, 1834. Корабостроителница «Смит & Даймън», Ню Йорк. Размери: 100 фута и 4 инча над водата в натоварено състояние; 23 фута в най-широката част; 22 фута и 6 инча и половина напречна корабна греда под палубата; план, 6 фута и 9 инча нос, 9 фута и 7 инча и половина кормилна част, 153-3 тона водоизместимост. (не се чете). Платна като на форбрамсел шхуна, носеща (не се чете) на фока и двата форбрамсела. Боядисан в черно корпус с контрастна линия на палубата. Първоначален собственик: Р. У. Фрейрик. Продаден (не се чете) Джеймс Пиърсън Клибърн, Чарлстън.
3/11. Повече от 2000 транспортни галеона изгубени в западното полукълбо. По-малко от 100 намерени. Парализираща мисъл задълбочава отчаянието, (не се чете) пак гадене, главоболие. Потънах в гъбите на Идалго, хвърлях И Чин, загубих съзнание на брега. Вампирясалата вещица Обуела изплува в кошмара ми, посивяла коса, рибя опашка — Diablo Negro. Събудих се около полунощ, мокър от прииждащия прилив. И Чин №5 — Очакване. «Съдбата знае своя час». 9/2-ро място: «Чакане в пясъка… Водата е опасност… Опасността постепенно се приближава». Чудо ли е, че влача този том със себе си? (не се чете)!
3/15. Остана ми една бутилка. Гмуркане край Скалата на китовете, (не се чете). Намерих покрити с охлювчета железни остатъци. Някога са били изящна изработка? Сърцето ми бие лудо. Ще се върна утре. (не се чете).
3/16. Още заровени железа. Кръгли метални обръчи. Спомен за пътуване в открито море. На Брага му се носи слава, че пренасял контрабандно кафе в Калифорния в контейнери за бисквити.
3/20. Пак се събудих с главоболие. 3 през нощта. Странен вик, като на заклано животно. Късен следобед, последна бутилка кислород — открих желязна котва! Премахвам тежестта, като отвявам ръчно утайките и размътвам ужасно водата. Потапям се по-дълбоко, за да избегна мътилката — влизам в сън. Пълно великолепие! Изправям (не се чете) запазена! (не се чете) (не се чете) намерих преди стъмване. Какво не бих дал за още една бутилка кислород! Трябва да се връщам в Пуерто Валарта (не се чете). Спомням си, че параходът «Централна Америка» потъна в ураган край Калифорния през 1857, 420 души в неизвестност. Спасителите използвали радари, за да търсят (не се чете) и златни кюлчета, но едва започнали и съдът спрял работата им.
Урок: Мълчанието е злато. Това е последният ми запис: трябва да заровя тази тетрадка.
Бъди благословена за наденичките,
дълго ме прехранваха те,
но съм благодарен, Мери, че вече ги няма,
защото понамирисваха.
Поврат на съдбата
Не, в онази първа нощ не спах с Ева. Какво можех да очаквам? Познавах я едва от дванайсет часа, а тази жена може би беше все още загадка и за собствената си майка. За нея бях само един безработен бояджия, който й сви забрадката. Дамата изобщо не ми беше в категорията. Венера в раковината. Лице, способно да предизвика хиляди ерекции. Тя избираше с кого, кога и къде. Можех само да чакам и да се надявам. Както казваше И Чин на Дан: «Съдбата знае своя час».
За пасажерите и екипажа на «Магьосник» съдбата се появи под формата на стрелка на прецизен морски магнитометър. Според Кенди, магнитометърът измервал и записвал магнитното поле на Земята. Беше добре опакован в малка, пълна със стиропор, метална кутия. С дълга и тънка плетеница от изолирани проводници уредът се свързваше с малък, приличащ на ракета, сензор с перки. Кенди хвърли сензора през борда във водата, докато Белочек управляваше яхтата към оградената от Дан област на измачканата карта. Докато се влачеше през водата, сензорът трябваше да улови аномалии в магнитното поле, които може да са причинени от метални предмети, например чугунената котва или старо корабокрушение. Изглеждаше ми малко измислено, но пък със сигурност беше по-добро от това да се влачиш по дъното с месеци, докато някаква челната стара вещица се опитва да те трови.