Тя се обърна към мен.
— Три минус две прави едно, да.
Изгубих една точка.
— Корабът се казвал «Златната кошута». Плавал с него по западния бряг, ограбил Валпараисо, унищожил корабите в Калао и пленил испански кораб със съкровища. Така се добрал до картите…
— … и пропуснал скалите на Пунта Пердида.
Това усмивка ли беше или просто трепване? Две точки при всички положения. Ева продължи:
— След като загубил корабите си в протока и създал неприятности на испанците по цялото крайбрежие, Дрейк решил, че е неразумно да се върне по пътя, по който дошъл. Затова продължил на север, търсейки проход обратно към Атлантика. Стигнал чак до Сан Франциско и продължил. Разбира се, не намерил никакъв проход.
— И решил да прекоси Тихия океан.
— Минал покрай Мокула, Сулавеси, Ява и покрай нос Добра надежда. Върнал се в Англия почти три години след заминаването си.
— Откъде знаеш толкова за Дрейк?
— Учих морска история в университета. Винаги съм се интересувала много от нея…
За известно време обмислях да променя напълно посоката на живота си. Да забравя за английската литература. Морска история звучеше много по-екзотично.
— И защо? — попитах.
Тя сви рамо.
— От дете съм по лодките. — Погледна ме. — Баща ми е адмирал от Marinha do Brazil.
— Бразилският флот?
Тя се усмихна.
Кенди извика от дъното на яхтата:
— Засякох нещо!
Белочек завъртя руля и яхтата започна да прави остър обратен завой. Ева ми подаде бинокъла и тръгна с гъвкава походка покрай перилото към кърмата. Платната бяха спуснати и видях Рок и Дъф да стават от местата си на мостика и да надничат през рамото на Кенди към магнитометъра. Белочек угаси мотора и се върна по дирята, която бе оставил. Увесих бинокъла на шията си и тръгнах към дъното на яхтата, като едва не се спънах в кучето по пътя.
Кенди бе надянала кадифено яке с качулка и полузакопчан цип над кораловия си бански с флорални мотиви, ансамбъл, който имаше определено въздействие върху приятелите ми. Тя нареди на Рок да издърпа кабела на палубата, а Дъф го нави на макарата на пода на мостика. Когато се спуснах до него, Ева ми подаде разпечатката от уреда и изчезна в каютата долу. Разгледах линиите и кривините по листа. Приличаше на миниатюрна кардиограма с диаграми и безкрайни колони с нищо незначещи числа. Чувствах се като пациент, който се опитва да изземе функциите на лекаря.
— Ето тук — каза Кенди и посочи с червения си маникюр един особено изявен връх.
— Мислиш, че е това? — попитах.
— Възможно е — каза тя. — В указаната зона е.
Белочек дръпна ръчка, която сякаш разглоби мотора, и яхтата плавно намали. Той извика на Кенди през рамо:
— Ели, скъпа, какво ще кажеш?
— Може би още 20 метра, Скипър.
Белочек даде на задна. Моторът изскърца и яхтата постепенно спря. Той натисна някакво копче и чухме падането на котвата. Синджирът се развиваше около половин минута, преди да спре окончателно.
— Изглежда дълбоко — казах.
— Само 5-6 метра — каза Белочек. — Мисля, че сме на рида.
Отдолу подадоха на Кенди кислородна бутилка, после още една, последвана от регулатори, жилетки, колан с противовеси, маска и шнорхел. Кенди се изправи и свали якето си, а подчинените й застинаха целите във внимание. Появи се и Ева, ослепителна в черен водолазен костюм, с двуостър нож с гумена дръжка, препасан на бедрото й. Изглеждаше като мокрия сън на морски тюлен. Гърдите й изпъкваха под прилепната тъкан, прекрасният й корем бе скрит. За първи път забелязах колко добре оформени бяха мускулите й. Дългите й изящни ръце и крака бяха гъвкави, но силни. От тази жена би излязла страхотна състезателка по борба или олимпийска шампионка по плуване. Сигурно обичаше да пробяга един маратон преди закуска и без съмнение беше енергична в леглото. Едвам успях да се задържа на краката си, докато я гледах как пристяга екипировката си на палубата на «Магьосник». Изведнъж ми хрумна — щом Афродита слиза във водата, не трябва ли и крадецът на забрадката й да я последва?
За Дрейк е имало неочакван обрат на съдбата, защо и за мен да няма?
Момчетата помагаха на момичетата да се екипират.
— Може ли и аз да сляза? — попитах без заобикалки. Всички спряха и ме зяпнаха.
— Искам да кажа, че искам, ако може.
Кенди, която току-що бе нагласила регулатора на една от бутилките, вдигна един екип и го стовари в краката ми.
— Моля, заповядай — каза тя.
Погледнах Белочек.
— Защо не? — каза той. — Твоят брат намери мястото на корабокрушението.
Под водата
Винаги се учудваш колко е студена водата. Няма значение къде се гмуркаш или каква е температурата, когато за първи път се потопиш в подводния свят, за тялото ти настъпва шок. Ако си в езерото Мичиган и си в акваланг, пак ги има тези първи мигове, в които ледената вода се просмуква под костюма и ти се иска да закрещиш. Точно там с Рок и Дъф се бяхме учили да се гмуркаме — в мътните води на езерото Мичиган и в кристалносин язовир, образуван в стара кариера край Рокфорд. Когато влезеш в язовира отначало е студено, после на около десет метра стигаш до термичната граница и става още по-студено. Температурата пада с десетина градуса, а видимостта става почти нулева. Плувахме в този неприветлив мрачен подводен свят и се насилвахме да стоим под вода, докато можем да издържим, само за да се почувстваме много по-добре, когато изплуваме в уютната топлина на «тропическите плитчини».