Но се беше случило нещо, което ме караше все пак да вярвам в случката под водата, то беше по-реално от счупената кислородна бутилка и погнусяващото усещане от докосването до размекната плът. Случи се на повърхността малко преди с Ева да се гмурнем. За да убият времето, Белочек и момчетата залагаха песос на покер, а Кенди четеше евтино криминале за бавноразвиващ се сериен убиец, който гони сляпо момиче на ски в Аляска. Според Рок Белочек беше добър играч и бързо ги обрал с десетина игри на 21. После им върнал парите и започнали нова игра.
Рок точно цепел, когато внезапно чули пляскане във водата. Отначало помислили, че е скачаща риба, но после Кенди видяла малка рибарска лодка с двама мексиканци, които усърдно гребели към брега. Извикали им на английски и испански, но не получили отговор. Рок ги разгледал с бинокъла. Каза, че единият бил негър с права коса, подстригана на паница като на индианец. Другият не могъл да види, лицето му било скрито под сомбреро. Рок каза, че не забелязал никакви рибарски мрежи или въдици, но пък може да са били скрити на дъното на лодката. Гледали ги как гребат към града, докато им писнало. Тогава Кенди отворила пак криминалето, а момчетата се върнали към играта.
Историята ме накара да се замисля. Възможно е мъжете от лодката да са хвърлили нещо във водата. Може би главата.
По-късно слязохме долу, момичетата приготвяха обяд. Ева мачкаше авокадо на пюре, а Кенди белеше скариди. Дъф се мотаеше около тях, даваше лоши съвети и си крадеше от храната, а аз започнах пълен с предположения спор с Рок.
— Възможно е главата да е на Дан — казах.
— Каза, че имала рога. И косата била бяла.
— Беше разложена. Може би е хвърлена там от месеци.
— Обаче — рога?!
— Е, да де… — Звучах налудничаво като мама. — Може би пък рогата ми са се привидели.
Рок се изхили, а Дъф направо се засмя.
— Може пък да ти се прави секс.
Това накара Ева да се изкикоти. Кенди й прошепна нещо на ухо и Ева избухна в смях.
— Какво каза?! — попита Дъф, правейки се на шокиран. — Не мога да повярвам, че го каза, Кенди! Не вярвах, че си такова момиче. — И ми хвърли хитър поглед.
Момичетата се превиваха от смях. Кенди цвърчеше като дяволче.
— Какво каза тя? — попитах аз.
Кенди го заплаши с вилицата.
— Не беше предназначено за твоите уши!
Рок се тъпчеше с картофки.
— Чух я какво каза — изломоти той. — Шокиращо.
— Кажи ми какво каза, Кенди.
— Недей! — каза Ева и покри ушите ми с мокрите си ръце. — Страда от вазовагална припадъчна болест…
— Припада, когато му се прави секс! — изсмя се Дъф.
— Какво каза тя, Дъф?
— Не мога да ти кажа, Джаки!
Канди ни изгони от трюма.
— Всички — вън! Веднага! — нареди тя. — Прекалено много готвачи се събрахте.
— Стига де, Кенди!
— Вън! Вън!
Белочек бе ходил да плува с кучето и току-що се бе върнал. Седеше на ръба на палубата, а черният лабрадор лежеше до него. Соленият неподвижен и влажен въздух бе изпълнен с миризмата на мократа кучешка козина, земен аромат, който изглеждаше съвсем не на място толкова далеч от брега. Белочек бе облечен в тензухен кафтан с качулка като на монашеско расо, която бе вдигнал на главата си. Беше се навел над по-ниското перило, мократа му дреха се издуваше от вятъра, а той клатеше висящите си крака, от които капеше вода. В ръцете си държеше чаша с кехлибарена течност и разсеяно се взираше във вълните.
Бе обещал да минем отново през същото място и пак да потърсим мястото на корабокрушението след обяда. Но сега по всичко личеше, че иска да остане сам и се боях, че се натрапваме на усамотението му. Всички мълчахме, но постепенно присъствието ни го извади от съзерцанието.
— Е — каза той, като едва ни погледна. — За какво беше целият този смях?
— Не искат да ми кажат — отговорих.
— Мръсна шегичка — обясни Дъф.
Белочек отпи от чашата.
— Пазете се от жените демони — каза той мрачно. Мъжете са създадени, за да бъдат поглъщани от тях.
С Рок и Дъф се спогледахме.
— Идват като тигри, бягат като овци. — Белочек вдигна глава и обърна към нас засенченото си от качулката лице…