Станах от мястото си на ръба на носа и отидох при Ева, която се печеше на палубата. Лежеше там от известно време. Всъщност присъствието й беше основната причина да се задържа там толкова дълго. Беше си обула бански с бикини и от 25 минути лежеше по корем с развързани връзки на горнището, а спиращият й дъха гръб ме довеждаше до транс.
Взех слънцезащитния лосион, оставен до нея.
— Да те намажа?
— Добре съм — каза тя. Дори не си отвори очите.
Като оставях шишето, китката ми леко закачи бедрото й отстрани. Нищо особено, разбира се, но усещането предизвика в мен прилив на чувства и аз застанах над нея, очевидно неспособен да помръдна. Сякаш тялото ми беше попаднало в невидимо силово поле, някаква гравитация, същата сила, която залепваше стъпалата ми за яхтата, яхтата за водата, а водата към Земята, мощта, която събираше нещата заедно и ги държеше там, където трябва. Докосването. Плясването през пръстите с линийка от монахиня, желязната дисциплина на баща ми, страхът от излагане, годините на обучение, четене, възпитание, маниери — това беше противостоящата сила, гласът на задръжките и самоконтрола. И сега той ми крещеше да се дръпна, да спра да се протягам, за да я докосна. Не сега, настояваше той. Още не. Това беше глас, който не можех да пренебрегна.
— Кажи ми, ако си промениш решението — казах накрая. Това жалко изречение някак си развали магията. Още един мрачен триумф на човека над природата. Беше като загуба. Прекрачих глезените й и тръгнах към мостика.
Дъф лежеше там. Беше заспал пак на дългата пейка срещу руля, а Рок, който се оплакваше от запек от деня, в който напуснахме Пуерто Валарта, беше слязъл да си опита късмета в банята на Кенди. Отиде там преди половин час. Чудех се дали само това прави долу. Рок беше прочут с ненаситния си и неутолим сексуален апетит. Можех да се закълна, че си взима порнофилми от видеотеката още от трети клас. Дъф съвсем не се шегуваше като каза, че нуждата на Рок да чука по три пъти на ден най-накрая беше тласнала онова дърво приятелката му в ръцете на друга жена. Оттогава нещата не се бяха подобрили много. Лятото в предградията доведе дълъг сух период, а досега пътешествието ни в плодовитите тропици не даваше много резултати. Късметът на начинаещия тласна в ръцете на Рок една кобилеста тексаска в деня на пристигането ни, но тя трябваше да излети в седем сутринта на другия ден и през следващите две седмици шансът не му се усмихна повече. За Рок две седмици бяха цяла вечност. От скритите му коси погледи разбирах, че нивото на сперматозоидите достигаше опасни стойности. Като прибавим и запека, човекът беше в сериозна беда. Скоро щеше да избухне в пламъци или да тръгне да убива, когото види, освен ако — както сега подозирах — не се беше заключил в празната баня, за да се вземе в ръце.
Влязох през стълбата в хладната сянка на празната дневна. Видях, че вратата на банята на Кенди в дъното на коридора беше затворена. Отидох в нашето спално помещение в предната част, за да взема тетрадката на Дан, но не я намерих на леглото, където я бях оставил. Огледах се, но без резултат. Върнах се по коридора, почуках леко на вратата на банята на Кенди и си пъхнах главата вътре.
— Да си виждал тетрадката на Дан, Роко?
— Да — чух гласа му зад вратата. И тя се отвори широко.
Рок седеше на тоалетната чиния и четеше тетрадката, банският му беше смъкнат на глезените, а в краката му имаше купчина списания. Той ме погледна жално.
— Някакви успехи?
— Безнадеждно е — отговори той.
Кимнах към тетрадката.
— А нещо интересно тук?
— Може би — отговори и ми подаде отворената тетрадка, след това пусна водата и си вдигна банския.
Погледнах страницата, която четеше — от 20 февруари. Споменаваше се черната старица. Обуела, и «el Diablo Blanco».
— И аз го забелязах — отвърнах. — Доколкото разбирам, според Дан това е било някакъв култ.
Рок върза връзката на банския си на кръста, докато разглеждаше набитото си тяло в огледалото.
— Наистина ли мислиш, че главата, която каза, че си видял на дъното, е на Дан? — очите му срещнаха моите в огледалото.