[* Мескалин — наркотик, който предизвиква халюцинации. — Б.р.]
За хуичолите се смяташе, че са наследници на ацтеките. Говореха език, който наричаха уто-ацтекски. Едно от последните автентични племена на света. Живееха в почти пълна изолация в планините по крайбрежието. По едно време Дан се присъединил към група хуичолски пейотери, тръгнали на «лов за пейоте» във Вирикута, «градът на древните». Ако се съди по обемните записки, които му беше посветил, преживяването беше го впечатлило значително. Описваше в подробности ритуалите и бита им, как давали на всеки странник ново име и «обръщали» имената на нещата и местата. Мандарините ставали лимони, посивелите старци — моми за женене, сухата пустиня — ревящо море, нощта — ден и денят — нощ. Описваше как наистина «ловували» пейоте, като пускали стрели през растенията, все едно били малки зелени зайци, които можели да избягат. Индианците се отнасяли към безценните растения като към разумни същества, докосвали всяко едно до челата, бузите и очите си, преди да изцапат стрелите си с «кръвта на пейоте». Описваше подробно и ентусиазирано причиняваната от пейоте еуфория и вървящите с нея изкривявания на времето и пространството, психеделични образи и ярки халюцинации.
Четох, докато очите ми се замъглиха. Дан беше един от онези начетени наркомани, които се смятаха за първопроходци «психонавти», изследващи обширните непознати територии на вътрешния свят, един истински надрусан капитан Кърк. И като много от този тип хора преди него, изпитваше нуждата да създава хроника на психическите си приключения, да опише минута по минута всичко: от «изригващите като лава потоци ярки искрящи скъпоценни камъни» до «безкрайните гънки по блестящите дъгоцветни влакнести криле на прекрасните насекоми», както и непознатата земя на малките хора, приказните същества кабирии, които очевидно живееха в главата му. Дан поглъщаше цели библиотеки от тази така наречена «психеделична литература»: Бейард Тейлър, Фиц Хю Лъдлоу, Уосън, Шулц, Хъксли, Бъроуз, Лиъри, Маккена — списъкът с имената е безкраен, както и писанията им. Дан ги беше чел всичките, повечето не само веднъж. Беше помъкнал дори издание на «Der Meskalinrausch» от 1927 година със себе си. Това бе една от книгите, които намерих в багажа му. А доколкото знаех, не можеше да чете на немски!
На мен тези глупости не ми действаха. Повествованията за наркотични бълнувания ми напомняха за парцаливата ми приятелка Алис, която учеше психология, и за нейните, както тя твърдеше, невероятни юнгиански сънища*. Будеше ме всяка сутрин и ми ги разказваше трескаво. «Архетипи», «аними» — всичко това ме отегчаваше до смърт.
[* От Юнг (Карл Густав) — швейцарски психолог и психиатър, създател на т.нар. аналитична психология. — Б.р.]
В малката затворена стая беше топло и задушно. Свалих си тениската, изритах сандалите, опънах се на копката и продължих да чета.
За щастие в тетрадката имаше и много по-трезв и адекватен материал. Сред дневниците, картите, бележките и сметките с пари за наркотици бяха пръснати множество ботанически рисунки и грубо скицирани с молив портрети: детински символи и непознати, непреведени думи и фрази; библейски псалми и цитати от «Откровенията»; странни песнопения и тайнствена, пълна с халюцинации поезия. Някои от символите носеха надпис «духовни знаци» и приличаха на някаква дебилна версия на стенографията. Под един символ, приличащ на хвърчило с корда, намерих следното малко стихотворение:
Ay ree ah jaja
Ay ree leh
Ah jaja wo goon
Ajaja way geh
Ay ree ah jaja
Leh beh weh ja go
Ay ree leh eh beh weh ja go
Ay ree leh.
Търсим те.
Където и да си.
Покажи се.
Искаме да те видим.
Ела и ни позволи да ти говорим.
Викаме те, говорим ти.
Където и да си.
Не ми приличаше на испански. Проверих думите в раздърпания уто-ацтекски речник на Дан, нямаше ги и там. Чудех се дали нямат връзка с това, което Дан наричаше «Шанго култ», идващ според него от остров Тринидад в Антилите. Думите звучаха африкански. Препрочетох един пасаж, който разказваше как намерил прилики между практиките на Шанго и ритуалите на Себастиан по време на лова за пейоте във Вирикута. Очевидно Себастиян е бил хуичолски мара акаме, жрец или шаман. Неговото описание на главата в църквата бе довело Дан в Пунта Нердида в търсене на «Аргонавт».
Дали така Дан бе научил за кораба? Защо мексиканските индианци рецитират стихове с африкански произход? И какво в края на краищата се бе случило с Дан? Как са го убили? Дали наистина е било убийство? Продължавах да ровя в тетрадката, проверявах връзки и препратки, следвах една повествователна линия след друга, опитвах се отчаяно да свържа всичко в едно цяло, докато не се почувствах като бръмбара на Кафка, хванат в паяжина. Тази тетрадка беше по-тежък случай от сънищата на Алис и цялата откачена история ми причиняваше главоболие.