Когато оставих тетрадката, от нея на пода изпадна листче хартия. Някои от страниците се бяха откъснали и след това бяха натъпкани обратно под кожената подвързия. Забелязах ги още първия път, като разглеждах тетрадката, но нищо в тези опърпани листове не ми изглеждаше особено важно. На тях имаше предимно рисунки на растения, птици и риби, затова просто ги бях пъхнал обратно вътре. Но този път листът на пода ми хвана окото. Съдържаше множество рисунки с молив, включително две изображения на мъртва риба, близък план на заболяло кучешко око и деликатно загатване за нещо, което според мен беше пейоте. Четвъртата рисунка на листа беше различна от другите, всъщност беше различна от всички рисунки в тетрадката. Бе зацапана и неясна, напълно засенчена с широката страна на графита и поставена в малък идеален кръг. Нарисуваното на нея не можеше да се различи, може би затова я бях пропуснал първия път. Сега обаче от обърнатата страница на пода, иззад графитената мъгла изплува малка фигура. Вдигнах хартията по-близо до очите си и веднага разпознах образа.
Лейди Либърти.
Каютата на Белочек тънеше в лукс. Голям матов люк на тавана и високи и широки прозорци с дантелени пердета пропускаха щедро светлината и придаваха на ограниченото пространство дворцов блясък. Огромното, богато декорирано и заоблено в краищата легло доминираше в махагоновата стая. Сатенените чаршафи с цвят на слонова кост бяха покрити с резедава копринена жакардова кувертюра, възглавниците бяха избродирани и с пискюли, а в долната част имаше парче тъмен плюш, който приличаше на свита на кълбо спяща норка. Под леглото се виждаха големи чекмеджета, а стените бяха покрити с многобройни гардероби и врати на шкафчета с метални дръжки. Пред далечната стена имаше сгъваемо писалище и дълга полица с книги с еклектична сбирка от текстове от превода на «Одисеята» на Т. Е. Лорънс до криминалето на Кенди «Снежна слепота». До писалището бе поставено дълго, извито тапицирано канапе, застопорено за махагоновата стена, а на него небрежно бе хвърлена мексиканската риза на Белочек, торбестите му панталони с връзка на колана и огромните му копринени боксерки, зарязани там след преобличането за гмуркането.
В стаята имаше много тайници, ако се наложеше да се скрие нещо. Но не мислех, че е чувствал необходимост да крие каквото и да било, затова се насочих право към джобовете на панталоните му и ги претърсих като крадец. Пръстите ми ровеха на сляпо: запалка, смачкани песос от играта на покер, «Ролекс». Накрая се натъкнах на предмет, който със сигурност беше по-стар, по-значим и далеч по-ценен от предишните.
Взех монетата и я поднесох под светлината на таванския люк. Тя заискри пред очите ми, както на брега на Бока, с дълбок приятен златен блясък, сякаш излъчваше повече светлина, отколкото поемаше. На едната й страна грееше с матов блясък гордият плешив американски орел, от другата — поизтритият профил на жена с тиара от звезди. Поставих монетата на писалището и сложих до нея рисунката от тетрадката. Нямаше съмнение, че едното произлиза от другото, дори безразборните драскотини бяха същите като на графитното копие. Всъщност това въобще не беше рисунка, а директно копие, направено с подпъхване на монетата под листа и щрихиране с молива върху нея.
Брат ми Дан беше държал точно тази монета в ръцете си. Беше я разглеждал, беше й се удивлявал и възхищавал, а след това я бе копирал. Най-вероятно той сам я бе открил. А после някак си това потенциално голямо богатство бе попаднало в ръцете на Белочек. Белочек магьосникът, който я завъртя в кръг и повери в ръцете й съдбата ни.
Стиснах монетата между палеца и показалеца си и я завъртях на писалището. Тя се заклати като пияница и падна с кух тътен. Вдигнах я и пак я завъртях. Този път се превърна в златната планета, в която я бе превърнал Белочек и накрая се строполи с вибриращо дрънчене. Пак завъртях монетата. Въртях я така двайсетина пъти. Учудването ми нарастваше, защото тя винаги падаше на една и съща страна.
Ези.
Монетата беше манипулирана.
Като зайци
Чух Рок да вика нещо от палубата. Дали гмуркачите се бяха върнали? Боси крака слязоха по стълбите към дневната.
— Джак?
Гласът на Ева ме стресна. Изправих се бързо и бедрото ми се удари в сгъваемото писалище, монетата падна на пода, изтърколи се през помещението и изчезна под шкафа с вината. Припнах след нея, паднах на колене и надникнах в процепа под хладилния шкаф. Нищо не виждах. Бръкнах и опипах за монетата, но едвам бях пъхнал ръка и тя заседна в процепа.