— Член на Табулата би казал, че светът е опасно място. И че се нуждаем от пазители, които да ни защитават.
— Няма да отричам, че в Четвъртия свят има гордост, гняв и алчност. Можем да открием тези отрицателни качества в собствените си сърца и всеки ден ги виждаме у другите. Но Паноптикон е система, която автоматично приема, че всеки е виновен. Той никога няма да може да победи страха. В действителност прави хората още по-подозрителни и уплашени, защото игнорира присъщите връзки помежду ни.
— Духовните връзки ли имаш предвид?
— Винаги съм се старал да не наричам нищо „духовно“, Гейбриъл. Тази дума е много смътна и неясна. Искам да кажа, че ние наистина сме свързани помежду си и че Паноптиконът се опитва да игнорира тази реалност.
Гейбриъл се разсмя.
— Не мисля, че може да се докаже чрез физиката.
— Може би може. В университета изучавахме нещо, известно като АПР-парадокс2. През трийсетте години на двадесети век Айнщайн и други двама физици предложили мисловен експеримент, който трябвало да покаже нелогичността на квантовата теория. Физиците знаели, че електроните и другите субатомни частици се въртят като пумпали с ос нагоре или надолу. Често една от тези частици се сдвоява със своята противоположност, така че движенията им нагоре и надолу се нулират едно друго.
— И какъв е парадоксът?
— Тримата физици описват експеримент, при който атомът се разбива и две сдвоени частици се отдалечават една от друга със скорост, близка до тази на светлината. Ако спинът на едната частица е надолу, според квантовата теория спинът на другата трябва да е нагоре. Айнщайн пише, че било „плашещо“ да се смята, че нещо, случило се в една точка на вселената, влияе върху друга, намираща се на светлинни години от нея.
— Разбира се. Това е невъзможно.
— Може и да звучи невъзможно, но редица по-късни експерименти показват, че Айнщайн е допуснал грешка. Френски учени измерили двойка фотони на няколко километра един от друг и открили, че частиците продължават да са свързани чрез своята вълнова функция и реагират една спрямо друга. Цялата вселена е като някаква странна паяжина, свързана от тънки нишки енергия. Тези теории описват и обясняват онова, което виждаме в действителност. Стените на Паноптикона не могат да пребъдат — същността на живота ни е свободата, а не наблюдението и контролът.
Гейбриъл кимна.
— Може и да си прав. Но не съм срещал богове, които наистина да знаят истината.
— Може би заминаването им е дар за човечеството. Човешката раса е достатъчно умна, за да взема решения сама. Върховната сила, създала световете, ще съществува винаги, но може би нашите добри ангели ни казват: „Вие вече не сте деца. Престанете да търсите оправдания и поемете отговорност за съдбата на собствения си свят“.
Гейбриъл мълчаливо си допи чая. Мислеше за Мая и за всички проблеми, които го очакваха в Четвъртия свят.
— Измислих план как да се спре Табулата — каза той. — Но не зная дали ще проработи. Само няколкостотин души са се посветили на Съпротивата. Според Майкъл вече сме изгубени.
— А ти вярваш ли в това?
— Имам една възможност да премина през бариерите и да говоря направо на много хора. Исках да те намеря, защото не знаех какво да кажа. Мисля, че трябва да се върнеш и ти да изнесеш речта.
— Ти каза, че Табулата държи тялото ми заключено в някакво помещение.
— Ще говоря с Мая и ще измислим начин да те измъкнем оттам.
Матю се извърна от сина си и се загледа към планините.
— Зная, че седя тук с теб, че разговаряме и пием този чай, но вече не се чувствам напълно човешко същество. Дълго отсъствах и вече не съм свързан с нашия свят. Ако говоря на хората, те ще усетят, че сърцето ми е изгубило връзката с техните надежди и копнежи.
— Ами физическото ти тяло?
Матю поклати глава.
— Не съм свързан и с него.
— Какво искаш да кажеш, татко? Че ще умреш ли?
— Това може да се случи съвсем скоро. Но то е само една спирка от нашето вечно пътуване. Всички човешки същества имат силата да изпратят своята Светлина до друг свят, но го откриват едва след като си отидат.
Гейбриъл се пресегна и докосна ръката на баща си.
— Не искам да те губя.
— Не се безпокой. Все още съм тук. Боговете са изчезнали, но това място е подходящо жилище за един питащ ум.