Започнаха да се чуват удари от подковани с габъри ботуши и гласът на мъжа се усили. Той се извиси в песен и ставаше все по-отчетлив, така че сега можеха да се различат и думите.
Обърни се, погледни този куп от добрини… Ти греха презираш, зная! Хвърляй тежката торба с греховете от гърба — утре сутрин ще си в рая!
Песента се придружаваше от шум от катерене и духът на пролома изведнъж отлетя, носен от копитата на червенокожия .елен. Зелената завеса се разтвори на едно място и в отвора се показа мъж, който се загледа в моравата, езерото и стръмния склон. Човекът не обичаше да бърза. Той обгърна с поглед открилата му се пред него картина, след това прокара очи по всички подробности, за да провери първото си впечатление. Едва след това отвори уста и тържествено и живо изрази своето одобрение:
— Какво чудо на природата! Погледни само! Гора и трева, и вода, и склон! Истинско място за златотърсачи! Същински рай! И свежа зеленина за уморени очи! Само мързеливците няма да го харесат. Тайно пасбище за златотърсачи и място за почивка на изморени магарета. Чудно е, дявол да го вземе!
Лицето му имаше землист цвят. От него лъхаше сърдечност и весел нрав. Всяка мисъл, всяко вътрешно настроение мигновено се изписваха по това подвижно лице. Мислите му се четяха като отворена книга. Те пробягваха по лицето като вятър по повърхността на езеро. Косата му, рядка и невчесана, имаше неопределения цвят на лицето му. Изглежда, всичкият цвят, определен за неговото тяло, е бил изразходван за очите, които бяха поразяващо сини. Засмени и весели, от тези очи струеше наивност и детско изумление, а заедно с това лъхаше голяма самоувереност и силна целенасоченост, основани на личен опит и познание за света.
Иззад завесата от диви лози и пълзящи растения той хвърли на полянката миньорската кирка, лопата и корито за промиване на злато, а след това сам излезе на откритото място. Беше облечен в избелели от слънцето панталони и черна памучна риза, на краката си носеше груби, подковани обуща, а на главата шапка, толкова безформена и мръсна, че самият й вид говореше за сурова борба с ветрове, дъжд, слънце и дим от огньове. Той стоеше изправен, устремил очи към пълната с тайнственост картина, вдишваше топлото, сладостно дихание на този пролом-градина с пълни гърди. Ноздрите му се бяха разширили и потрепваха от наслада. Засмените му очи замижаха и заприличаха на две сини резки, лицето му се разтопи от удоволствие, устата му се разтвори в усмивка и той се провикна силно:
— Танцуващи глухарчета и весели ружи, тук мирише чудесно! Който си няма работа, да говори за розово масло и парфюмерийни фабрики. Та те не могат и да се мерят с всичко това!
Човекът имаше навик да разговаря сам със себе си. Одухотвореното му лице издаваше всяка негова мисъл и настроение, а езикът се стараеше да не изостава, като повтаряше всичко това на глас. Човекът легна до брега на езерцето и пи дълго и жадно от водата.
— Вкусна е — промърмори, повдигайки глава, и докато си избърсваше устните с опакото на ръката, се загледа към насрещния бряг. Той привлече вниманието му.
Все още легнал по корем, мъжът дълго и внимателно разучава образуванията, на склона. Това бе поглед на опитен човек, той се плъзгаше нагоре по склона и по ронливата скалиста стена на пролома, а после отново се спущаше до самия край на водата. Мъжът се изправи на крака и удостои склона с втори поглед.
— Бива си го! — каза в заключение и вдигна от земята кирката, лопатата, и коритото за промиване.
Той пресече поточето малко по-долу от езерцето, стъпвайки леко от камък на камък. Там, където склонът опираше до самата вода, човекът загреба една лопата пръст и я изсипа, в коритото за промиване на злато. Той приклекна, стисна коритото с двете си ръце и го потопи наполовина във водата. След това с ловки движения започна Да го разклаща и да промива земята и чакъла. По-леките частици изплаваха на повърхността. С едно ловко навеждане на коритото той ги изхвърли навън. От време на време, за да ускори работата, той поставяше коритото на земята и изтребваше с ръце големите камъни и парчетата скала.
Съдържанието на коритото бързо намаляваше, докато в него остана тънък пласт земя и мънички камъчета. Сега човекът започна да работи много бавно и внимателно. Работата бе твърде деликатна