Всъщност тя се бе превърнала в нещо повече от Обикновена следа; това бе истинска златна мина и човекът реши, след като открие самата жила, да се върне и поработи на повърхността на земята. Нарастващото златно съдържание в коритото за промиване започна да го тревожи. Късно следобед от всяко промиване той получаваше злато за три-четири долара. Човекът се почеса объркано по главата и хвърли поглед към храста мансанита, който растеше на няколко крачки зад него, където приблизително се намираше връхната точка на обърнатото „V“. Той кимна с глава и каза пророчески:
— Има две положения; Бил, точно две положения. Или госпожица Златна жила се е разпиляла
навсякъде по хълма, или пък е толкова богата, че ти няма да можеш да я отнесеш със себе си. А това
ще е голям срам за тебе, а? — изкиска се той, като размишляваше над тази толкова приятна задача.
Нощта го завари край потока. Очите му се бореха със сгъстяващия се мрак, докато промиваше последното корито, в което имаше злато за пет долара.
— Жалко, че нямам електрическо фенерче, за да продължа работата — каза той.
Тази,нощ му беше трудно да заспи. Лежеше неподвижно, затваряше очи и се надяваше, че ще заспи, но силното желание бушуваше в кръвта му, той отново ги отваряше и промърморваше уморено:
— Иска ми се вече да е съмнало.
Сънят най-после го налегна, но блясъкът на звездите едва бе започнал да избледнява, когато очите му се отвориха. Сивите предутринни часове го завариха закусил и тръгнал нагоре по хълма, по посока на тайнственото убежище на госпожица Златна жила.
В първия ред, който изкопа, имаше място само за още три ями, златната следа се бе стеснила много и той се бе приближил до нейния извор, към който се стремеше вече четвърти ден.
— Спокойно, Бил, спокойно — увещаваше се той, започвайки последната дупка, където страните на обърнатото „V“ най-сетне се срещнаха в една точка.
— Най-после ми паднахте в ръчичките, госпожице Златна жила, и сега няма начин да се отървете от мен — повтори той няколко пъти, като копаеше все по-надълбоко и по-надълбоко в ямата.
Четири фута, пет фута, шест фута потъваше той
в земята. Ставаше все по-трудно да се копае. Кирката удари в скала и я разчупи. Човекът разгледа внимателно скалата.
— Отлежал кварц — каза в заключение и изчисти с лопатата, пръстта от дъното на ямата. Човекът започна да копае с лопатата кварца, който, след всеки удар се разчупваше на парчета. Загреба изкопаната рохка маса с лопатата. Изведнъж нещо проблесна с жълтеникав оттенък. Той захвърли лопатата и веднага клекна долу. Както и земеделецът очиства пръстта от току-що изровените картофи, така и човекът започна да чисти земята от парчето кварц, което стискаше в ръцете си.
— Горкият Сарданапал! — извика той. — Цели парчета и буци! Цели парчета и буци!
Парчето, което държеше в ръцете си, беше наполовината кварц, а другата му половина бе чисто злато. Той го пусна в коритото за промиване и започна да изучава друго парче. Тук-таме по него се забелязваше жълт цвят, но той разчупи кварца със силните си пръсти, докато и двете му шепи се напълниха с блестящо злато. Човекът чистеше парче след парче от полепналата пръст и ги слагаше в коритото за промиване. Ямата сега представляваше цяло съкровище. Кварцът така се бе разпаднал, че бе по-малко от златото. От време на време той намираше парчета, по които не бе полепнало нищо, това бяха парчета чисто злато. Там, където кирката попадаше в самата сърцевина на жилата, разкъсаната й гръд искреше, подобно на шепа жълти скъпоценни камъни, и човекът навеждаше глава към нея и бавно я въртеше наоколо, като се любуваше на ослепителната
игра на светлината.
— Хвалете се с вашите златни находки — пръхтеше презрително човекът. — Та те не струват и тридесет цента пред тази жила. Тук излиза само чисто злато. По дяволите, отсега нататък ще наричат това място „Златният пролом“.
Все още седнал с подгънати крака, човекът продължаваше да разглежда парчетата и да ги отделя в коритото за промиване. Изведнъж го обзе предчувствие за приближаваща се опасност. Стори му се, че върху него падна някаква сянка. Но сянка нямаше. Сърцето подскочи в гърдите му и нещо го стисна за гърлото. После кръвта му бавно започна