— Вашият недостоен слуга — започна селянинът с кисел глас — се нарича Бей Чу и е изполичар в чифлика на господаря Фан Шун, служител на съдилището. Жена ми умря преди две години. Тук съм само с дъщеря си Сунян. Тя готви и ми помага в полската работа.
— Чифликът изглежда доста голям за един човек — забеляза съдията.
— Когато имам пари — смънка Бей Чу, — наемам ратаи. Но това не се случва често. Фан е жесток експлоататор.
Той погледна предизвикателно съдията изпод рунтавите си вежди. Ди си помисли, че този мургав мъж с широки сведени плещи и дълги яки ръце не изглежда особено дружелюбен. Той му нареди:
— Разкажи ми за последното посещение на твоя господар.
Бей Чу подръпна оръфаните краища на избелялата си яка и отговори намусено:
— Дойде на четиринайсети. Двамата със Сунян точно ставахме от масата след обедния ориз. Моля го да ми даде пари, за да купя нови семена за посев. Той казва не. Праща У да надзърне в плевнята. Кучият син съобщава, че има още половин торба семе. Господарят се изсмива. После си тръгват с конете на запад към шосето. Това е всичко. Вече го казах на стражника.
Бей Чу заби поглед в пода. Съдията го изучаваше мълчаливо. Изведнъж кресна:
— Погледни към своя съдия, Бей Чу! Кажи ми какво се случи с жената.
Селянинът погледна стреснато. После се обърна и хукна към вратата. Ма Жун скочи след него, докопа го за яката и го върна обратно, след което го смъкна на колене пред съдията.
— Не съм го направил аз… — изкрещя Бей Чу.
— Знам точно какво се е случило тук — грубо го прекъсна съдията. — Не се опитвай да ме лъжеш!
— Мога да ви обясня всичко, ваше превъзходителство — изстена Бей Чу, кършейки ръце.
— Говори! — отсече съдията.
Бей Чу набърчи ниското си чело. Пое си дълбоко дъх и започна бавно:
— Ето как стана всичко… Същия ден, за който ви казах, У идва тук и води три коня. Казва, господарят и жена му ще прекарат нощта в чифлика. Аз не зная, че господарят се е оженил, но не питам нищо. У е мръсник. Аз викам Сунян. Казвам й да заколи пиле, защото знам, че господарят идва за наема. Заръчвам й да приготви спалнята на господаря и да запържи пилето с чесън. После отвеждам конете в плевнята. Сресвам ги и ги нахранвам. Когато се връщам в къщата, господарят седи на тая маса. Гледам, пред него червена кутия за пари. Знам, че е дошъл за наема. Казвам, че нямам пари, защото съм купил семе за посев. Той ме наругава, после праща У да погледне има ли нови торби в плевнята. След това ми нарежда да покажа на У цялото имение. Когато се връщаме в къщата, вече се свечерява. Господарят извиква от спалнята, че иска храна. Сунян му занася. Ние с У изяждаме по купичка каша пред плевнята. У ми вика да му дам петдесет медни гроша, за да каже, че съм се грижил добре за нивите. Давам му ги и той отива да спи в плевнята. Аз седя отвън и мисля как да намеря пари за наема. Когато Сунян изчиства кухнята, пращам я да спи горе на тавана на плевнята. Аз си лягам долу при У. След известно време се събуждам. Мисля за наема. Изведнъж гледам, У го няма, отишъл е някъде.
— Горе на тавана — ухилен се намеси Ма Жун.
— Ще минем и без твоите шегички — скастри го съдията. — Затваряй си устата и остави човека да довърши разказа си.
Селянинът не забеляза смигването на съдията. Той сбърчи вежди и продължи:
— Излизам навън. И трите коня ги няма. В спалнята на господаря виждам светлина. Мисля, че е още буден. Трябва да му докладвам. Чукам на вратата, но никой не се обажда. Заобикалям къщата и гледам, прозорецът отворен. Господарят и жена му са в леглото. Мисля си, че е разхищение да оставиш лампата запалена, когато спиш, газта стана по десет гроша шишенцето. Тогава гледам, господарят и жена му целите в кръв. Покатервам се през прозореца и почвам да търся кутията с парите. Единственото нещо, което намирам, е сърпът ми. Той лежи на пода червен. Зная, че мръсникът У ги е убил. После е задигнал кутията с парите и конете и е избягал.
Цяо Тай отвори уста да каже нещо, но съдията властно му махна да мълчи.
— Знам, ще кажат, че аз съм го направил — тихо каза Бей Чу. — Знам, че ще ми трошат кокалите, докато не призная, че съм аз. След това ще ми отсекат главата. И Сунян няма да има къде да живее. Вземам количката за зеленчуци от плевнята и я докарвам под прозореца. Измъквам телата от леглото. На жената е още топло. Прехвърлям ги през перваза на прозореца в количката. Избутвам количката до черничевата горичка, мушкам телата под храстите и се връщам в плевнята да спя. Мисля рано заранта да ида там с лопата и да ги заровя, както трябва. На сутринта отивам, телата са изчезнали.