— Какво каза? — викна съдията. — Изчезнали!
Бей Чу кимна.
— Изчезнали. Сигур някой ги е намерил и е отишъл да съобщи на стражниците, тъй си рекох. Тичам обратно в къщата и увивам сърпа в дрехите на господаря. Вземам робата на жена му и бърша с нея пода и рогозката на кревата. Но рогозката не се изчиства, затова я махам от леглото и увивам всичко в нея. Отнасям го в плевнята и го скривам под сеното. Събуждам Сунян и й казвам, че всички са тръгнали за града преди изгрев слънце. Това е истината, кълна ви се, че всичко е истина, ваше превъзходителство. Не ги карайте да ме бият. Не съм го направил аз!
И Бей Чу започна отчаяно да блъска главата си о пода. Съдията поглади мустаците си. После каза на селянина:
— Стани и ни заведи до черничевата горичка.
Бей Чу побърза да се изправи, а Цяо Тай възбудено пошушна на съдията:
— Ние срещнахме този У по пътя насам, господин съдия. Разпитайте Бей за конете.
Съдията накара селянина да опише конете на Фан и жена му. Бей обясни, че господарят му яздел сив кон, а конят на госпожа Фан бил с бяло петно на челото. Съдията кимна и направи знак на Бей Чу да тръгва.
Бързо стигнаха до черничевата горичка. Селянинът посочи едно място под храстите.
— Мушнах ги тук отдолу — каза той.
Ма Жун се наведе и разгледа сухите листа. Взе няколко в шепата си и ги показа на съдията.
— Тези тъмни петна трябва да са от кръв — каза той.
— Най-добре е вие двамата да претърсите храсталака — нареди съдията. — Този песоглавец сигурно ни лъже.
Бей Чу започна да протестира, но съдията не му обърна никакво внимание. Като играеше замислено с бакенбардите си, той каза на Хун:
— Страх ме е, Хун, че тази история не е толкова проста, колкото изглежда. Оня мъж, когото срещнахме по пътя, не приличаше на убиец, прерязал хладнокръвно гърлата на двама души и после офейкал с парите и конете. По-скоро ми приличаше на човек, обзет от панически ужас.
Не след дълго шумът от чупещи се съчки оповести завръщането на Ма Жун и Цяо Тай. Първият, размахвайки ръждива лопата, каза възбудено:
— В средата на храсталака има едно разчистено място. Изглежда, че там наскоро е било заровено нещо. Лопатата намерих под едно дърво.
— Дай я на Бей — хладно каза съдията. — Песоглавецът ще изрови сам онова, което е заровил. Покажи ми мястото.
Ма Жун разтвори храстите и всички навлязоха между дърветата. Цяо Тай влачеше селянина, който изглеждаше съвсем обезумял. По средата на разчистеното място имаше тъмно петно от рохкава пръст. — Хващай се за работа! — викна съдията на Бей.
Селянинът механично си плю на дланите и започна да изгребва меката пръст. Показа се бяла дреха, цялата окаляна. Подпомаган от Цяо Тай, Ма Жун измъкна от ямата човешко тяло и го постави върху сухите листа. Беше труп на възрастен човек с гладко обръсната глава, облечен само в тънки долни дрехи.
— Това е будистки монах! — възкликна сержант Хун.
— Продължавай да копаеш! — строго нареди съдията на селянина.
Изведнъж Бей Чу изпусна лопатата и простена:
— Това е господарят.
Ма Жун и Цяо Тай измъкнаха от ямата голия труп на едър мъж. Трябваше да внимават, защото главата му бе почти отделена от тялото. Гърдите бяха покрити с дебела кора съсирена кръв. Оглеждайки с интерес масивните мускули на мъртвото тяло, Ма Жун каза с тон на специалист:
— Мъжагата е бил доста як.
— Изрови и третата си жертва! — кресна съдията на Бей Чу.
Селянинът отново заби лопатата, но тя удари на камък. Нямаше повече трупове. Бей Чу объркано погледна към съдията, който извика:
— Къде е жената, обесник такъв?
— Кълна се, не зная! — проплака селянинът. — Довлякох тук само господаря и жена му и ги оставих под храстите. Никого не съм заравял. Никога не съм виждал тоя с остриганата глава. Заклевам ви се, това е самата истина!
— Какво става тук? — прозвуча приятен глас зад съдията.
Като се обърна, Ди видя закръглен мъж, облечен в красива роба от виолетов брокат със златно везмо. Долната половина на лицето му бе почти изцяло покрита от дълги мустаци, рунтави бакенбарди и огромна брада, която се разстилаше върху гърдите му на три дебели плитки. На главата си мъжът носеше високата шапка от прозирна коприна на доктор по литература. Той стрелна с поглед съдията, после почтително мушна ръце в широките си ръкави, направи дълбок поклон и каза:
— Покорният ви слуга се нарича Цао Хъсиен, земевладелец по съдба, философ по призвание. Предполагам, че негово превъзходителство е новият ни магистрат?