За свое учудване съдията Ди откри, че доктор Цао живее в триетажна кула, построена на обрасъл с борове хълм. Той остави Хун и Сунян да го чакат долу в малката вратарска къщичка и тръгна след домакина. Докато изкачваха тясното стълбище, доктор Цао обясни, че в древни времена постройката била наблюдателна кула и играела важна роля за отбраната на окръга. Родът му бил неин собственик от поколения, но всичките му предци живеели в града. След смъртта на баща си, който бил търговец на чай, доктор Цао продал градската къща и се преселил в кулата.
— Когато идем в библиотеката ми, ваше превъзходителство — заключи той, — ще разберете защо.
Щом влязоха в осмоъгълната стая на най-горния етаж, доктор Цао посочи с артистичен жест гледката, която се разкриваше през широкия прозорец, и каза:
— Аз имам нужда от простор, за да мисля, ваше превъзходителство. От тази библиотека съзерцавам небето и земята и така се зареждам с вдъхновение.
В отговор съдията измърмори няколко подходящи думи. Той забеляза, че от прозореца на северната стена изоставеният храм се вижда добре, но отсечката от пътя пред него остава скрита зад дърветата на кръстопътя. Когато седнаха край широкото писалище, отрупано с книжа, доктор Цао запита с жив интерес:
— Какво се говори в столицата за моите възгледи, ваше превъзходителство?
Съдията не си спомняше някой да е споменавал пред него името на доктор Цао, но отвърна учтиво:
— Чувал съм, че хората приемат вашите философски становища за доста оригинални.
Докторът изглеждаше поласкан.
— Тези, които ме наричат пионер в областта на независимото мислене, имат право — самодоволно заяви той и наля на съдията чаша чай от големия чайник, поставен на писалището.
— Имате ли някаква представа — попита Ди, — какво може да се е случило с дъщеря ви?
В погледа на доктор Цао се прокрадна досада. Той старателно нагласи брадата си върху гърдите и хладно отговори:
— Това момиче, ваше превъзходителство, ми е причинявало само неприятности. А аз не трябва да бъда притесняван. Тревогите сериозно разстройват бистротата на мисълта ми, от която се нуждая за работата си. Аз сам я научих да чете и да пише, а сега какво? Тя винаги чете не книгите, които трябва. Чете история, моля ви се… история чете! Нищо, освен тъжните преживелици на древните, които още не са били научени да мислят независимо. Загуба на време!
— Е — предпазливо каза съдията, — човек често може да се поучи от чуждите грешки.
— Ами! — отвърна доктор Цао.
— Мога ли да ви задам един въпрос? — любезно попита съдията. — Защо омъжихте дъщеря си за Гу Мънпин? Чувал съм, че смятате будизма за безсмислено идолопоклонство. До известна степен и аз споделям това мнение. А господин Гу е ревностен будист.
— Ха! — възкликна доктор Цао. — Всичко това бе уредено зад гърба ми от жените в двете семейства. Всички жени, ваше превъзходителство, са глупачки.
На съдията това становище прозвуча твърде обобщаващо, но той реши да не го оспорва, а попита:
— Дъщеря ви познаваше ли Фан Шун?
Докторът вдигна ръце.
— Откъде бих могъл да знам, ваше превъзходителство? Може и да го е срещала един-два пъти, например миналия месец, когато този безсрамен селяндур идва тук да се разправя с мен за един граничен камък. Представяте ли си, ваше превъзходителство? Аз, философът, и… някакъв си граничен камък!
— Предполагам, че и двете неща имат своята стойност — сухо отвърна съдията. Доктор Цао му хвърли подозрителен поглед и той побърза да добави: — Виждам, че онази стена е покрита с лавици, но на тях няма почти нищо. Какво е станало с книгите ви? Трябва да сте имали доста богата библиотека.
— Наистина имах — с безразличие отговори доктор Цао. — Но колкото повече чета, толкова по-малко смисъл намирам. Аз чета, да, но само за да се наслаждавам на хорската глупост. Всеки път, когато приключвах с четенето на някой автор, изпращах книгите му на братовчед си Цао Фън в столицата. Моят братовчед, съжалявам, че трябва да го кажа, е трагично лишен от оригиналност, ваше превъзходителство. Той е неспособен на независимо мислене.
Съдията смътно си припомни, че е срещал този Цао Фън на прием у приятеля си Ху, секретаря на столичния съд. Цао Фън беше симпатичен стар библиофил, изцяло затънал в проучванията си. Ди понечи да поглади брадата си, но раздразнено задържа жеста, защото забеляза, че доктор Цао вече царствено поглажда своята. Докторът смръщи вежди и започна:
— Сега ще се опитам с прости думи и, разбира се, съвсем накратко да ви дам представа за моята философия. Да започнем с това, че според мен вселената…
Съдията бързо се изправи.
— Дълбоко съжалявам — твърдо каза той, — но спешни дела налагат да се върна в града. Надявам се, че скоро ще ни се удаде възможност да продължим беседата си.