— Ще го хванат, когато се опита да продаде двата коня — обади се Ма Жун. — Търговците на коне са много добре организирани. Те поддържат тесни връзки помежду си и с властите. Имат и система за дамгосване на конете със специални знаци. За новак в тая работа не е лесно да продаде краден кон… Поне така съм чувал — целомъдрено добави той.
Съдията се усмихна. Взе четката и бързо написа циркулярното писмо. Повика един писар и му заповяда да го размножи и да го разпрати незабавно. Прозвуча ударът на гонга и Ма Жун бързо помогна на съдията да облече официалната си роба.
Новината, че е открито тялото на Фан, вече се бе разчула. Съдебната зала беше претъпкана с любопитни зрители. Магистратът попълни един формуляр за надзирателя на затвора и Бей Чу бе доведен пред съдийската маса. Ди го накара да повтори показанията си и писарят му ги прочете. Когато Бей потвърди, че всичко е записано точно, и постави под протокола отпечатъка на палеца си, съдията каза:
— Дори и да казваш истината, Бей Чу, ти все пак си виновен, защото не си съобщил за случилото се и си направил опит да прикриеш убийство. Ще останеш под арест до окончателното ми решение. Сега ще изслушам доклада на регистратора на съдебните случаи.
Отведоха Бей Чу. Яви се доктор Шън и коленичи пред масата.
— Скромната личност пред вас — започна той — внимателно изследва тялото на мъжа, разпознат като Фан Шун, чиновник в съдилището. Установих, че е бил убит чрез еднократен замах с остър предмет, който е прерязал гърлото му. Изследвах също тялото на мъжа, разпознат от Хуйбън, старши монах на Храма на белия облак, като монаха Дзухай, отговорник за раздаването на милостиня към същия храм. По тялото му няма следи от наранявания, натъртвания или други белези на насилие, нито признаци, че е била използвана отрова. Склонен съм да приема, че кончината му се дължи на внезапен сърдечен удар.
Доктор Шън се изправи и постави на съдийската маса писмения си рапорт за аутопсията. Магистратът го освободи, след което обяви, че ще разпита госпожица Бей Сунян. Сержант Хун я доведе пред масата. Тя беше умила лицето си и се бе сресала. Така не беше лишена от известна доза хубост.
— Не ти ли казах още там, че си я бива? — прошепна Ма Жун на Цяо Тай. — Винаги съм казвал, че ако се изплакнат в реката, стават не по-лоши от всяка градска дама.
Девойката бе много уплашена, но след търпелив разпит съдията я накара да разкаже отново историята за Фан и жената. После я попита:
— Виждала ли си госпожа Фан преди?
Когато тя поклати отрицателно глава, Ди продължи:
— Тогава откъде знаеш, че жената, на която си поднесла храна, наистина е била госпожа Фан?
— Ами нали спяха в едно легло? — отвърна момичето.
Над тълпата се разнесе ехиден кикот. Съдията удари с чукчето си по масата.
— Тишина! — гневно викна той.
Съвсем объркана, девойката сведе глава. Погледът на съдията падна върху гребена, затъкнат в косите й. Той извади от ръкава си другия гребен, който бе намерил в спалнята, където бе станало убийството. Двата предмета бяха напълно еднакви.
— Виж този гребен, Сунян — рече съдията. — Намерих го близо до чифлика. Твой ли е?
Кръглото лице на девойката грейна в широка усмивка.
— Значи той наистина ми го е купил! — доволно каза тя. После изведнъж се скова от страх и закри с ръкав устата си.
— Кой ти го е купил? — меко попита съдията. Очите на момичето се напълниха със сълзи. То проплака:
— Татко ще ме пребие.
— Виж какво, Сунян — каза съдията, — намираш се в съдилището и трябва да отговаряш на въпросите ми. Баща ти е в беда. Ако казваш само истината, това може да му помогне.
Момичето решително тръсна глава.
— Това няма нищо общо нито с баща ми, нито с вас — упорито рече то. — Няма да ви кажа!
— Говори или ще си изпатиш! — изсъска началникът на стражниците и вдигна бича си.
Момичето изпищя от ужас, после се разтресе от сърцераздирателни ридания.
— Не посягай! — кресна съдията на ефрейтора и погледна угрижено към помощниците си.
Ма Жун му хвърли въпросителен поглед, посочвайки към себе си. Ди се поколеба за момент, после кимна в знак на съгласие. Ма Жун бързо слезе от подиума, приближи се до девойката и започна да й говори нещо с много тих глас. Скоро тя спря да хълца и енергично разклати глава. Ма Жун й прошепна още няколко думи, после окуражително я потупа по гърба, намигна на съдията и зае мястото си на подиума. Сунян забърса лице с ръкава си. Вдигна очи към съдията и започна:
— Беше преди около един месец, когато работехме заедно на полето. А Куан ми каза, че имам хубави очи, а когато отидохме в плевнята да си изядем кашата, каза още, че имам хубави коси. Татко го нямаше, беше отишъл на пазара и аз се качих с А Куан на тавана на плевнята. Тогава… — тя замълча, после добави предизвикателно: — Тогава останахме на тавана.