— Изчисленията вече са направени, ваше преосвещенство — чу се дълбок глас зад съдията. — Денят и часът вече са определени: освещаването ще стане утре вечер веднага след втората нощна стража.
Един висок и сух мъж пристъпи напред. Игуменът го представи като Хуйбън, старши монах в храма.
— Не бяхте ли вие човекът, който тази сутрин разпозна мъртвия монах? — попита съдията Ди.
Мъжът тъжно сведе глава.
— Това е пълна загадка за всички нас — каза той. — По какви причини нашият монах Дзухай, отговорник за раздаването на милостиня, се е озовал на толкова отдалечено място в такъв необичаен час? Единственото възможно обяснение е, че го е повикал някой чифликчия в този район, за да му даде благословията си, и са го нападнали разбойници. Но предполагам, че негово превъзходителство вече разполага с някакви улики?
Поглаждайки бавно бакенбардите си, съдията отговори:
— Според нас има трети, неизвестен, който е искал на всяка цена да попречи мъртвата жена да бъде разпозната. Когато е видял вашия монах да минава оттам, е решил да му вземе одеждата, за да увие в нея тялото на жената. Знаете, че Дзухай беше намерен само по долни дрехи. Предполагам, че са се сборичкали и монахът внезапно е получил сърдечен удар.
Хуйбън поклати глава и запита:
— Негово превъзходителство намери ли тояжката му близо до тялото?
Съдията Ди се замисли за момент.
— Не! — каза той доста нервно.
Изведнъж си бе спомнил любопитен факт. Когато доктор Цао го изненада в черничевата горичка, ръцете му бяха празни. Но когато съдията го застигна на връщане към пътя, докторът носеше дълга бамбукова пръчка.
— Ще се възползвам от възможността — продължи Хуйбън — да уведомя негово превъзходителство, че миналата нощ в храма ни са проникнали трима крадци. Един от монасите в къщичката при портала случайно ги е видял, когато са се прехвърлили през оградата и са избягали. За нещастие, докато вдигне тревога, те вече били изчезнали в гората.
— Веднага ще наредя да се извърши разследване — каза съдията. — Този монах може ли да опише разбойниците?
— В тъмнината не е успял да ги разгледа добре — отвърна Хуйбън, — но твърди, че и тримата са били високи мъже и че единият е имал тънка рядка брада.
— Щеше да бъде от голяма полза — сдържано каза съдията, — ако този монах е бил по-наблюдателен. Откраднали ли са нещо ценно?
— Тъй като не са познавали вътрешното разположение на храма — отговори Хуйбън, — са претърсили само задната зала, а там не са намерили друго, освен няколко ковчега.
— Е, това е добре! — каза съдията, след което се обърна към игумена и продължи: — Няма да се лиша от честта да дойда тук утре вечер в определения час.
Той стана, поклони се и си тръгна. Хуйбън и старият монах съпроводиха съдията Ди и сержант Хун до паланкина.
Докато ги пренасяха обратно през моста Небесна дъга, съдията каза на помощника си:
— Мисля, че Ма Жун и Цяо Тай няма да се върнат преди свечеряване. Хайде да отидем до пристанището и корабостроителницата отвъд Северната врата.
Хун даде нареждане на носачите и те се насочиха на север по втората търговска улица на града. Щом излязоха през Северната врата, видяха, че там кипи усилен труд. В корабостроителницата имаше голям брой тежки кораби, закрепени с дървени подпори. Множество разсъблечени работници, само с по една препаска около слабините, сновяха върху корабите и под тях. Отвред кънтяха гръмогласни заповеди и оглушителни удари на чукове.
Съдията Ди никога преди не беше посещавал корабостроителница. Той тръгна с Хун през тълпата, наблюдавайки всичко с интерес. Най-открая една голяма джонка бе повалена настрани. Шестима работници палеха огън от трева под нея. Гу Мънпин и представителят му Ким Сан стояха наблизо и разговаряха с майстора. Щом забеляза съдията и Хун, Гу побърза да отпрати майстора и с куцукане се завтече да ги посрещне. Ди полюбопитства какво правят работниците.
— Това е една от най-големите ми океански джонки — обясни Гу. — Килнали са я настрани, за да изгорят водораслите и морските животни, полепнали по дъното й. Те намаляват скоростта. После ще я стържат, докато я почистят напълно, и ще запълнят пукнатините с катран и кълчища.
Съдията пристъпи напред, за да може да наблюдава работниците по-отблизо, но Гу го хвана за ръката.
— Не се приближавайте повече, ваше превъзходителство — предупреди той. — Преди няколко години една греда, разхлабена от горещината, падна върху десния ми крак. Счупеното така и не зарасна, както трябва, затова сега се подпирам на този бастун.