— Можете — каза съдията. — Предайте на негово преосвещенство моите почитания. Той се обърна и тръгна към стълбите.
Глава XII
Изповед на един разочарован любовник; изчезването на корейския майстор.
Когато Ма Жун отведе дъщерята на селянина в къщата на леля й — приветлива стара дама, — тя настоя да го почерпи с купичка овесена каша. Цяо Тай го почака известно време в къщичката на пазачите, после изяде ориза си в компанията на началника на стражниците. Но веднага щом Ма Жун се върна, двамата яхнаха конете и излязоха заедно. На улицата Ма Жун попита:
— Знаеш ли какво ми каза онова момиче, Сунян, когато си тръгвах?
— Че си мъж и половина… — безразлично отговори Цяо Тай.
— Нищо не разбираш от жени, братко — снизходително каза Ма Жун. — Разбира се, че тя мислеше така. Но жените не ги казват тия неща, нали разбираш, поне в началото. Не… тя каза, че съм нежен.
— О, небеса! — втрещен извика Цяо Тай. — Ти нежен! Горкото глупаво момиче. Но, така или иначе, няма за какво да се притеснявам, нямаш шанс. Не разполагаш с парче земя, нали? А ти я чу, като казваше, че иска точно това.
— Аз имам други неща — самодоволно заяви Ма Жун.
— Бих искал да не мислиш само за фльорци, братко — изсумтя Цяо Тай. — Началникът на стражниците ми разказа доста неща за оня А Куан. Няма нужда да го търсим в града. Той идва тук само от време на време, колкото да се напие или да поиграе комар. Не се задържа дълго. Трябва да го потърсим извън града, там той се чувства по-удобно.
— Щом като е селски дръвник — каза Ма Жун, — не вярвам да е напуснал окръга. Сигурно е хванал гората западно от града.
— А защо да хваща гората? — попита Цяо Тай. — Той знае, че едва ли някой подозира връзка между него и убийството. Аз на негово място бих се покрил известно време някъде наблизо, за да видя накъде духа вятърът.
— В такъв случай — каза Ма Жун — да започнем с претърсването на изоставения храм. Така можем да убием с един куршум два заека.
— Един път и ти да кажеш нещо умно — рече Цяо Тай с кисела гримаса. — Да вървим тогава там.
Излязоха от града през Западната врата и продължиха по шосето към караулката на кръстопътя. Там оставиха конете и хванаха пеш към храма, като се придържаха към лявата страна на пътя, където дърветата ги прикриваха.
— Началникът на стражниците ми каза — прошепна Цяо Тай, когато наближиха порутената къщичка на пазача, — че А Куан не го бива за нищо друго, освен за лов в гората и за побоища. Каза още, че бил много коварен с ножа. Тъй че трябва да подходим към тая работа сериозно и да се намъкнем в храма, без той да ни усети… ако изобщо е вътре.
Ма Жун кимна и пропълзя в храстите до портала, следван от Цяо Тай. След като известно време с мъка си проправяха път през гъстия храсталак, Ма Жун вдигна ръка. Той разтвори внимателно клонките и даде на приятеля си знак с глава. Двамата започнаха внимателно да оглеждат високата каменна сграда, върху която времето бе оставило своя отпечатък. Храмът се издигаше в дъното на обрасъл с мъх двор. Редица изпочупени каменни стъпала водеха нагоре към главния вход, който представляваше просто една тъмна дупка. Две бели пеперуди пърхаха наоколо над високо избуялата трева. Всичко друго бе застинало в пълен покой.
Ма Жун вдигна едно камъче и го хвърли. То се удари в стената и изтрополя надолу по каменните стълби. Почакаха с вперени в мрачния вход очи.
— Нещо шавна вътре — прошепна Цяо Тай.
— Аз ще се промъкна през главния вход — каза Ма Жун, — а ти заобиколи храма и влез през страничната врата. Който намери нещо интересно, свирка.
Цяо Тай се отправи надясно през храстите, а Ма Жун запълзя в обратната посока. Когато прецени, че е достатъчно близо до левия ъгъл на сградата, той притича и опря гръб о стената. Започна внимателно да се плъзга по нея, докато стигна до стъпалата. Ослуша се. Беше съвсем тихо. Бързо изтича по стълбата, вмъкна се във входа и спря близо до него, пак с гръб към стената.
Когато очите му привикнаха с полумрака, видя, че в широката и висока зала няма нищо друго, освен една стара жертвена маса до стената в дъното. Таванът се поддържаше от четири дебели дирека, разположени в центъра и свързани в горните си краища с яки кръстосани греди.
Ма Жун изостави удобната си позиция и се насочи към вратата до жертвената маса. Когато минаваше край диреците, лек шум над главата му го накара да погледне нагоре и в същото време да отскочи встрани. Нещо голямо и тъмно профуча и падна, като закачи лявото му рамо.
Ударът събори Ма Жун на пода с такава сила, че всичките му кости изпращяха. Едрият мъж, който се бе опитал да му счупи гръбнака, също бе паднал на пода, но успя да се изправи пръв и се нахвърли върху Ма Жун с ръце, протегнати към гърлото му.