Съдията изправи гръб в креслото си. Той каза на жената с воала:
— Открийте лицето си, кажете си името и опишете отношенията си с престъпника Бо Кай!
Глава XV
Млада жена разказва потресаваща история; един стар мъж признава зловещо престъпление.
Жената вдигна глава и с уморен жест отметна воала си. Съдията Ди установи, че е доста хубава двайсетинагодишна девойка с миловидно и много интелигентно лице. Тя заговори с тих глас:
— Недостойната личност пред вас е госпожа Гу, по баща Цао.
Над зрителите се понесоха удивени възгласи. Гу Мънпин бързо излезе напред. Той хвърли изпитателен поглед към жена си, после се върна на мястото си на първия ред. Лицето му беше пребледняло като на мъртвец.
— Вие бяхте обявена за изчезнала, госпожо Гу — бавно каза съдията. — Кажете ни какво точно се случи, като започнете от следобеда на четиринайсети, когато сте напуснали бащината си къща и сте оставили брат си назад.
Госпожа Гу погледна умолително съдията.
— Наистина ли трябва да разказвам всичко, ваше превъзходителство? — попита тя. — Аз по-скоро бих…
— Трябва, госпожо Гу! — отсече съдията. — Вашето изчезване е свързано поне с едно убийство, а вероятно и с други углавни престъпления, които се наказват със смърт. Слушам ви!
Тя се поколеба известно време, после започна:
— Когато свърнах наляво към шосето, срещнах нашия съсед Фан Шун, придружен от един слуга. Познавах го по лице, тъй че не видях причина да не отговоря на любезния му поздрав. Той ме попита закъде съм тръгнала. Отговорих му, че се връщам в града и че изчаквам брат си, който скоро ще ме настигне. Понеже той не се появяваше, Фан Шун се върна с коня си обратно до кръстопътя, огледа пътя назад, но от брат ми нямаше и следа. Помислих си, че понеже вече съвсем бяхме наближили главното шосе, той може би е решил, че не се нуждая от придружител, и се е върнал у дома през полето. Тогава Фан каза, че също отива в града, и предложи да ме придружи. Щял да мине по черния път. Увери ме, че е поправен и че ще спестим много време, ако минем по него. Тъй като не ме блазнеше мисълта да минавам сама покрай изоставения храм, приех предложението му. Когато стигнахме до малката колиба при входа към чифлика му, Фан каза, че трябва да каже нещо на своя изполичар, и ми предложи да си почина в колибата, докато се върне. Слязох от коня, влязох вътре и седнах на едно столче. Отвън Фан каза нещо на прислужника си и дойде при мен. Огледа ме от горе до долу със зла усмивка, заяви, че е изпратил прислужника си напред към чифлика, защото искал да прекара известно време насаме с мен — госпожа Гу спря за момент, бузите й се зачервиха от гняв. После продължи с тих глас: — Започна да ме дърпа, аз го отблъснах и предупредих, че ще викам за помощ, ако не ме остави на мира. Но той се изсмя и заяви, че колкото и да викам, няма кой да ме чуе и затова е по-добре да бъда любезна с него. Започна да къса роклята ми. Борих се, колкото можах, но той беше много по-силен. Когато ме съблече, върза ръцете ми зад гърба с пояса на роклята и ме хвърли на снопите. Там трябваше да понеса гнусната му похот. След това развърза ръцете ми и каза да се облека. Заяви, че му харесвам и че трябва да прекарам нощта с него в чифлика. Щял да ме върне в града на другия ден и да разкаже на мъжа ми някаква правдоподобна история. Никой нямало да разбере какво се е случило в действителност. Знаех, че съм изцяло във властта на този мръсник. Вечеряхме в чифлика, после легнахме. Щом Фан заспа, понечих да стана, да избягам и да се върна в къщата на баща си. Но изведнъж видях, че прозорецът се отваря и един висок мъж със сърп в ръката скача в стаята. Ужасно уплашена, събудих Фан, но мъжът се хвърли върху него и му преряза гърлото с един замах на сърпа. Тялото на Фан падна върху мен, кръвта му се плисна върху лицето и гърдите ми…
Госпожа Гу зарови лице в дланите си. По знак на съдията началникът на стражата й предложи чаша горчив чай, но тя тръсна глава и продължи: